Акад. Дамян Дамянов: Признанието на колегите е най-достойното за мен

Акад. Дамянов е зам.-председател на БАН, завеждащ секция „Медицински науки“ в академията, бивш началник на Клиниката по хирургия при УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Той  е забележителен лекар, учен, преподавател и човек. Неговият принос в медицината и науката не само в България, но и по света е безспорен. Бил и ще бъде пример за много поколения лекари. Приносът на акад. Дамянов тази година е издаването на многотомно Ръководство по хирургия, което е минало изцяло под негова редакция. Поредицата обхваща всички области на хирургията, както и нужните за хирурзите „Анестезиология и интензивно лечение“ , „Онкология“ и „Урология и гинекология“. Акад. Дамянов бе отличен от съсловната организация на лекарите за „Лекар на годината“ за 2018 г.

Акад. Дамянов, честита награда. Как се чувствате като „Лекар на 2018 г.“?

Всяка награда носи морално удовлетворение. Признателен съм и на Българския лекарски съюз, и на лекарското съсловие, което отдава признание на труда ми и като хирург, и като преподавател, и като пишещ хирургични книги.

Едно от нещата, за които Ви е присъдена наградата, е издаването на 23-томното ръководство по хирургия. Това е огромен труд... 

Планирахме 23 тома, но успяхме да издадем 19. За четири тома авторските колективи и отделни автори не успяха да се мобилизират десет години, променяха се и обстоятелствата. Така че оставам да си мечтая да завърша поредицата. Тъй като не виждам окончателен изход в това отношение, си позволих при излизането на поредния том, при завършването на бройката 19, все пак да отбележим публично събитието и да мога да кажа „благодаря“ на 310 колеги съавтори за това, че написахме над 4000 хирургически страници, които се надявам да бъдат полезни и на младите колеги, и на колегите с опит. Все пак трябва да се каже, че в тази работа съм взимал активно участие, тъй като 5 тома са под моя редакция директно, а в още два тома съм съавтор с отделни глави. А и останалото да бъде организирано и издадено също не беше малко усилие.

Имате ли ученици, с които да се гордеете?

За толкова години се радвам, че край мен винаги е имало млади хора. Още 1976 г. създадох студентски кръжок в ИСУЛ. Колеги от този кръжок и досега са хирурзи. Радвам се, че и досега като се видим припомнят, че съм им дал искрата, за да работят в областта на хирургията. По-късно на преден план при мен излезе преподавателското амплоа и се радвам много когато срещна колеги и те кажат: „Вие сте бил мой учител, благодаря“ и получавам признанието им. Но когато станах ръководител 1995-96 г., мога да кажа, че най-малко 15 млади хора започнаха да се трудят при мен. От тях има един, който работи в САЩ, трима са в Германия. Аз ги наричам млади хора, но най-младия от тези ми ученици е почти на 50 години и току-що стана доцент в Плевен. Когато излязох от ИСУЛ, там останаха най-малко петима млади хирурзи, които вече са на 42-43 години. За мен обаче си остават млади, така както децата винаги остават деца за родителите си. Радвам се на признанието и обичта на тези хора, на които съм дал хирургичната закваска. Като говорим за път в хирургията, не мога да не кажа за по-старшето поколение, които се хабилитираха, докато бях ръководител на клиниката - и с тяхната хабилитация се гордея. Радвам се, че съм им помогнал те да се реализират като професори.

Чие признание е най-ценно за Вас – на колегите, на студентите или на пациентите?

Не намирам начин да покрия признанието в различните посоки, то не е еднопосочно. Едно е признанието на студентите, на които се чувстваш учител и си горд, че им даваш знания. Ако те получават удовлетворение, това носи удовлетворение и за теб. Признанието на пациентите е закономерност в нашата лекарска професия, защото лекар, който не е получил признанието на пациентите, не е добър лекар. И все пак признанието на лекарите, на колегите хирурзи, е най-достойното признание. Признанието на гилдията носи сериозен професионален авторитет.

Кое в медицината на вас Ви носи най-голямо удовлетворение?

В медицината и в хирургията, като част от медицината, най-голямо удовлетворение носят професионалните успехи. Тогава, когато си успял да помогнеш на пациента, когато си помогнал да бъде излекуван един човек, когато си му дал здраве за дълги години, както е най-често в онкологията, това е възможно най-голямото удовлетворение за всеки, който е лекар по душа.

Какво си пожелавате в днешния ден?

В личен план мога да си пожелая здраве и дълголетие, защото с възрастта човек започва да гледа на тези две неща като на изключително голяма ценност. Освен това си пожелавам да съм обграден от здраво семейство, от деца и внуци, от близки приятели, няма по-голямо удовлетворение от това. В професията тепърва едва ли бих си пожелал големи успехи. Дай Боже да мога още да поработя в областта на хирургията. Дай Боже да мога да понапиша още статия или книга, защото писането е като заразна болест – веднъж като те хване, не те пуска. Гледам обаче да се въртя повече край семейството си. Навремето си мислех, че ще участвам в гледането на внуците си, сега си мечтая да съм жив и здрав да гледам правнуците, защото внуците пак ги изпуснах.