Ако не се промени моделът на финансиране, източването на Здравната каса ще продължи

„Проблемът с дълговете на НЗОК е натрупван с години, последните 10-12 години. Мисля, че решението е намерено. То не е толкова сложно. Първо трябва да се разсрочат задълженията към най-големите кредитори – Германия и Австрия. Това вече е направено. И второто е, след като вече сме разсрочили, да бъдем така добри да си плащаме в срок. Това, което се тиражира, че заради дълговете се отказва лечение на български граждани, е спекулация.“ Това заяви директорът на УМБАЛ „Св. Екатерина“ проф. Генчо Начев пред БНТ.

„Дълговете се трупат, защото не се плащат, тъй като бюджетът на Касата никога не е стигал, и преди да се извърши каквато и да било актуализация в края на годината и резервът не се използва за плащане на разходи в чужбина, а се пренасочват парите за запълване на дупки в болнична, доболнична помощ и лекарства“, каза той.

„Увеличението на бюджета на НЗОК няма да промени нищо. Увеличението не може да се изразходва ефективно, тъй като финансирането е същото, каквото е било досега. След като досега е имало случаи на плащане на дейност, която не е извършена, или плащане на дейност, която не е показана, това означава, че това ще продължи. Каквито и пари да се наливат, ако не се промени моделът на финансиране, източването на Касата ще продължи“, смята проф. Начев.

„С новия рамков договор не се променя нито контролът, нито санкциите. Ако си изписал няколко души неправилно, които въобще не са лекувани, санкцията е 500 лв., а си спечелил 10 000. Санкцията трябва да е прекратяване на договора или лишаване от право на професията“, заяви още той.

По думите на проф. Генчо Начев, за да се промени здравната система в положителна посока, на първо място пациентът трябва да участва във финансирането й, тоест той да е съпричастен. „Сега пациентът плаща допълнително, без да знае за какво и без да знае дали е регламентирано. Това трябва да се премахне. Трябва да има съфинансиране. Това би имало три ефекта – контролен ефект, възпитателен ефект и се създава ниша за развитието на здравноосигурителни фондове. Това е първата стъпка към демонополизация на Касата, то не може да стане с вълшебна пръчка. Докато това не стане, парите ще потъват като вода в пясък“, заяви той.

„В момента социалната цена е два пъти по-висока, отколкото би било тогава. 40% от парите за здраве идват от джоба на пациента, при 20-22% в Европа. Ако искаме да сме социална държава, може да се направи здравен фонд, чрез който да се плащат здравни помощи, така както има енергийни помощи. И ще излезе два пъти по-евтино, отколкото е сега“, каза още директорът на болница "Света Екатерина".

По думите му, ако има нещо положително в новия Рамков договор, то е, че създава спокойствие в системата, което според него е временно, но дава възможност на екипа на МЗ до края на годината да подготви нещата, които могат да бъдат въведени следващата година. „Това са Националната здравна карта да е със задължителен характер, актуализация на предлагането и нуждата на базата на тази Здравна карта и вземане на мерки Касата да сключва договори само с болниците, които трябва, а не с всички, съучастието на пациентите и реалната оценка на медицинските услуги“, заяви проф. Начев.