Анализ на ЕКИП: 77% от клиничните пътеки са подценени

77% от клиничните пътеки са подценени, показва анализ на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), представен днес от БЛС. При обеми от 2025 г., цените на клиничните пътеки трябва да са до 3,26 млрд. евро, за да бъде достигната справедливата цена, спрямо договорената от 1,84 млрд. евро за 2025 г.

Според анализа първите 10 най-подценени клинични пътеки са тези по нервни болести, хирургия, ортопедия и травматология, пневмология и фтизиатрия, лъчелечение, урология, АГ, неврохирургия, гастроентерология и кардиология.

Между 2021 г. и 2023 г. доплащането в сектора от страна на домакинствата е нараснало приблизително с 2 процентни пункта. Докато общият инфлационен натиск в икономиката продължава, става ясно, че стандартните индекси не отразяват коректно специфичните разходи на лечебните заведения. Експертите от ЕКИП настояват за въвеждане на нов, по-точен измерител на ръста на цените в здравеопазването, който да отчита точно поскъпването на лекарствата, медицински изделия, консумативи, апаратура и труд.

„На фона на продължаващия инфлационен натиск и задълбочаващата се демографска криза, секторът на здравеопазването е изправен пред сериозен финансов дефицит. Нови данни показват, че настоящият модел на финансиране не отразява реалните икономически условия, което налага спешни мерки за рекалкулиране на цените на медицинските услуги и инвестиции в човешкия капитал“, каза здравният икономист Аркади Шарков.

Дългосрочните прогнози очертават сериозен натиск върху социалната и здравната система. По данни от ОИСР се очаква коефициентът на възрастова зависимост да скочи почти двойно – от 37% през 2024 г. до 66% през 2060 г. Това застаряване на населението, комбинирано с навлизането на нови технологии, изисква масирани инвестиции в човешки капитал – производство, задържане и обучение на медицински специалисти, които да обслужват нарастващите нужди на пациентите, показва още анализът на ЕКИП.

Само в едно лечебно заведение за извънболнична специализирана помощ ръстът на разходите е 13%. Лечебните заведения не могат да компенсират напълно този ръст, което намалява качеството на изпълняваните медицински дейности, каза зам.-председателят на БЛС д-р Валери Веселинов. Драстично се отразява липсата на бюджет и в първичната извънболнична помощ, и в болничната помощ, казаха председателят на Столичното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Михаил Михов и доц. Георги Тодоров, член на УС на БЛС.  90% от анкетираните общопрактикуващи лекари отчитат двуцифрен ръст на общите си разходи за последната една година, а над 60% от запитаните посочват, че разходите им са се увеличили с между 20% и 30%, посочи председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов. 

„Икономическият дефицит в българското здравеопазване е по-голям от това, което предполагахме. Увеличаването на процента на здравноосигурителната вноска е само един от лостовете за корекция в системата. Доплащането не може да бъде намалено обаче, докато не се увеличи здравната вноска“, каза още той.

По отношение на увеличаването на потребителската такса д-р Брънзалов каза, че има диалог, но не и подкрепа.

Анализът на ЕКИП може да видите тук.