Анализ на НЦЗПБ: Производителите на храна и нощните заведения – най-рискови за заразяване с COVID

Средният брой потвърдени случаи на COVID-19 е най-голям при взривовете, възниквали в производства, свързани с хранителната промишленост и в нощни заведения. Това става ясно от анализ на Националния център за заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). За анализа са използвани данни от периода 9 март – 12 юли. Това са 108 епидемични взрива в организирани колективи, които включват общо 1075 случая на COVID-19, регистрирани в страната.

Повечето взривове са отчетени в офиси на фирми и държавни институции, лечебни заведения за болнична помощ и фабрики/цехове, свързани с промишлено производство. При взривовете, регистрирани в нощни клубове обаче е наблюдаван много висок процент на положителни лабораторни проби (41,88%), което говорело за голям брой заразени лица и висок риск от заразяване и разпространение на заболяването при този тип заведения. Регистрираните в офиси епидемични взривове са 31, с общ брой потвърдени случаи – 141, но с по-малък брой заразени – средно по 5 души. Рисковите фактори, довели до възникването на тези взривове са работа в общи офисни пространства, струпване на много хора с близък контакт между тях и провеждане на събрания на колективите в затворени помещения.

Голям е броят на епидемични взривове от COVID-19 в лечебни заведения

за болнична помощ – 25, с висок брой заразени лица (312). За това допринася и факта, че пациентите със симптоми на COVID-19 се насочват директно към здравните заведения, като се консултират основно по телефон от първичната здравна помощ.

Основните рискови фактори, идентифицирани при тези взривове са пропуски в използването на лични предпазни средства, незащитени контакти по време на почивки и в общи помещения, натоварен работен график с извършване на множество манипулации и близки контакти с рисково болни.

В производствения сектор са регистрирани 19 епидемични взрива с 371 заразени лица (средно по 20 души). Най-често съобщените случаи са в шивашки цехове, предприятия за кожени изделия, но и в различни други производства. Възможните фактори, довели до разпространението на COVID-19 в този сектор са работа в общи помещения (много често на една поточна линия), пътуване с общ транспорт, хранене в обща столова и общи места за почивка, където не се използват ЛПС.

Най-голям брой взривове са съобщени в края на наблюдавания период - първите две седмици на месец юли. Регистрираният ръст е основно поради

взривове, възникнали в офиси на фирми и държавни институции

и в детски ясли и градини, след приключване на извънредното положение, докато преди това най-голям дял имат взривовете в лечебни заведения за болнична помощ.

Наблюдаваното нарастване на броя на епидемичните взривове корелира с нарастването на 14-дневната заболяемост от COVID-19 в страната за същия период. Почти всички съобщени взривове в организирани колективи (92%) са възникнали в условия, при които работния процес е изцяло или предимно на закрито и само малка част (8%) в преобладаващо или изцяло открита работна среда. Това още веднъж потвърждава значението на закритите пространства като рисков фактор за заразяване с COVID-19.

От НЦЗПБ заявяват, че от направения анализ ставало ясно, че водещо значение за ограничаване на разпространението на COVID-19 в професионални условия има осигуряването на добра вентилация и правилна поддръжка на системите за климатизация в закритите работни пространства,

личните предпазни средства, дезинфекцията, физическата дистанция,

мерките за безопасност в местата за хранене, отдих и в транспортните средства, насърчаване на работата от дома, когато това е възможно и избягването на  струпването на много хора на едно място, провеждане на онлайн срещи и събрания.

„Трябва да се има предвид, че анализът е направен за конкретен период от време и с наличните данни към този период. Използван е кратък въпросник с основни показатели и това не дава възможност за категорично отграничаване на засегнат персонал, клиенти/потребители или други лица с епидемична връзка. Освен това анализът не е изчерпателен, тъй като се основава на бърза оперативна информация, като са включени и епидемични взривове, за които епидемиологичното проучване не е напълно приключило“, пишат от НЦЗПБ.