Андрей Марков: Обществените поръчки трябва да бъдат централизирани

Голямата игра на фармаиндустрията с онколекарствата е причината за разликите в цените

Обществените поръчки трябва да бъдат централизирани, за да няма съмнения, че някой се облагодетелства за сметка на данъкоплатците. Това каза зам.-председателят на ББА Андрей Марков в интервю за „Труд“.

По отношение на лекарствените средства за онкозаболяванията по думите му по-правилното решение е да отидат директно за реимбурсация и да попаднат в състава на тръжните процедури, които Касата прави. „Ние имаме голям проблем, свързан с това, че ролята на обществените поръчки не се изпълнява докрай. Тяхната идея да се ликвидира корупционната практика и изкуственото завишаване на цените - всички знаем, че не се постига. Ние така бързо се преориентираме, че обществените поръчки не си постигат целта, а всъщност

те обслужват нерегламентираните плащания

Още по-лошата новина е че с тази процедура се забавя реакцията, която в здравеопазването е различна от реакцията, която би следвало да имаме при доставката на материали за производство. Защото, когато става дума за човешки живот имаме примерно три медицински случая, които трябва да бъдат решени със специфичен продукт и трябва да се обяви процедура, която отнема 2 месеца. За това време, при хора със сериозни заболявания, реакцията е безсмислена. Д-р Стефан Константинов обясни в интервю, че трябва да намерим формула, при която този тип процедури, когато касаят болни хора, да отидат в централна процедура, за да се осигурени за целия период. Не да се правят 300 обществени поръчки от 300 лечебни заведения и да имаме и забавяне, и ощетяване със средствата, които ние всички плащаме“, казва Марков.

Той подчертава, че не е нормално да има 7 пъти разлика в цената на онколекарство, за което плаща НЗОК и за която бяха обвинени частните болници. „Това не е нормално да се случва и причината не е в посочените "виновници",

а голямата игра на фармаиндустрията с препаратите за медицинска онкология.

Голямата игра, свързана с глобалните интереси, включително европейския пазар. Сигурно вече стана ясно, за да може на европейския пазар да не се демонстрира референтни ниски стойности за продажни за тези продукти, в България се поддържат регистрирани висока цени, след, което се работи с отстъпка за източноевропейския пазар. Въпросните отстъпки са тези, които не са били оповестявани, не са били разпространявани, така че да са известни на пазара в България и всъщност вина за това да се попадне в тази ситуация може да носи само този, който знае тази практиката и я познава достатъчно добре. Лечебните заведения не са носителите на вината“, каза Андрей Марков.

Председателят на ББА определя ситуацията като целенасочено вкарване на напрежение в системата. „Ако следваме играта, която наблюдаваме, то видяхме, че в предишните активности на националната каса, потърпевши бяха държавните болници. В различни моменти се насажда напрежение в системата и като че ли това е била целта на тази акция - да се покаже, че "ние знаем и можем, а другите не разбират" и затова има тези проблеми. В случая,

горят поотделно и държавни, и частни, и общински болници

Свидетели бяхме как общинските горяха със сестрите - пак част от активното мероприятие напрежение, свидетели бяхме как в държавни болници бяха обвинявани лекари за това, че назначават процедури за стентове, сега дойде ред да обвиняваме частните. Напрежение между държавни, частни и общински няма и изкуствено създадена ситуация не би следвало да съществува, защото 80% от лекарите в България работят частно. Да се твърди в отделни моменти, че интересите са на държавните, а после на частните, е изключително нелепо и насочващо вниманието в грешната посока. В целия свят се знае, че държавното се управлява по-зле от частното. Управлението на държавните структури коства повече на данъкоплатеца. Ще цитирам американският президент Доналд Тръмп, който заяви, че ще приватизира програмата за международната космическа станция, защото обясни, че САЩ няма толкова много пари“, казва той.

Андрей Марков коментира и цялостното финансиране на системата. „Ще цитирам анализи на Световната банка и на ЕС. Смята се, че в България се разходват за здравеопазване не по-малко от 8 млрд. лв. Ако ги сравним с парите от осигурителната система, то те са са 4,7 млрд. лв. за тази година, а виждаме че има една съществена част, която не попада в официалните пари за здраве, т. е. те остават на тъмно“, казва той, но уточнява, че е мит, че неофициалните пари за здраве отиват за доплащане.

„Едва до 12% от тези пари са доплащанията в лечебните заведения.

Всичко останало е доплащане за лекарства

И забележете кои са лекарствата - те са за най-значимите за обществото заболявания - сърдечно съдовите и онкологичните. Най-много българи умират от сърдечно съдови заболявания. В същото време харчим едва около 20% от ресурса за тези заболявания, т. е. пропорцията не е спазена и това е причина за високия дял на доплащанията за лекарства в тази сфера. Следващият голям мит е, че клиничните пътеки за сърдечносъдови заболявания имат добро финансиране. Средствата трябва да са значително повече, за да могат да решават проблемите, свързани с живота на хората. Факт е, че с отделяне на повече средства в системата, продължителността на живота на хората в България значително се увеличи“, уточнява той.

По думите му е странен и въпроса за броя на здравните заведения, защото той се повдига от тези, които са допуснали броят им да стане твърде голям. „Когато очакваме въпросът с броя на здравните заведения да бъде решен по чисто административен път, винаги се сблъскваме с последствия, които не са в интерес на хората и обществото.

Броят на болниците трябва да се решава на основата на национални програми

Не е задължително на всяка цена да има навсякъде лечебни заведения за болнична помощ, както и такива, които да извършват хоспитализации по специалности, които не могат да бъдат упражнявани. Не можем да осигурим професори и доценти, както и лекари от всички специалности по всяко кътче от страната. С избора си пациентите трябва да определят къде са необходими лечебни заведения“, категоричен е Андрей Марков.

За да се реши проблемът, застрахователите са тези, които трябва да навлязат най-скоро в тази среда и да се промени финансовия модел. „Знаем, че има заявка да се промени финансовия модел, но тази заявка трябва да получи разрешение от политиците. Стигнали сме до момента, в който на всички ни е необходим нов финансов модел в здравеопазването. Защото въпросните 8 млрд. лв. които се въртят в здравеопазването ги плащаме всички ние. Плащаме ги в най-лошия момент, в който сме тежко болни и не можем да работим. Солидарният модел е нарушен и трябва да бъде възстановен. А това може да стане само чрез включване на застрахователите“, казва зам.-председателят на ББА и допълва:

„Може би е дошло време средствата за здравеопазване да излязат от консолидирания бюджет да държавата. НЗОК бе създадена като обществена организация, т. е. предполага се, че тя защитава обществени интереси. Анахронизъм е парите за здраве да имат характер на данъчно плащане и да влизат в консолидирания бюджет на държавата, след което да се разпределят за НЗОК и да се управляват от служители които са и държавни служители", каза Андрей Марков.