Аркади Шарков: Удължаването на закона за бюджета само за 3 месеца е лоша практика

„Ако се приеме удължителния закон за държавния бюджет и бюджетите на ДОО и НЗОК, то това ще е 1/12 от бюджетите за 2024 г. Повтаря се лошата практика за това да се удължи само за 3 месеца бюджета, което да наложи евентуално след това ново удължаване. Всяко едно удължаване в един такъв момент създава и рискове от популистки промени в законодателството". Това коментира пред БНР здравният икономист в Експертен клуб за икономика и политика Аркади Шарков.

Той напомни, че бюджетът на НЗОК за миналата година е 8 млрд., което означава, че до март Касата ще разполага с по около 660 млн. на месец или общо около 2 млрд. лв.

"Никой няма да спре лечението на българските пациенти, както и никой няма да спре достъпът до лекарствени продукти. Това касае първите 3 месеца. Този бюджет към момента може да покрие нуждите на населението. Проблем с бюджета на Здравната каса би се появил през юли-август, ако този държавен бюджет остане до края на годината“, каза Шарков.

"Цялостната икономическа обстановка не е ясна, причините са по-скоро външнополитически, тъй като не е ясно след избирането на Тръмп за президент в САЩ, какво ще се случи с войната в Украйна, с търговската война с Китай, с икономиката на ЕС. От това се създава тази несигурност – откъде могат да дойдат и как могат да се вземат тези пари. Другото е, че имаме раздути публични разходи в следствие на 7 пъти избори и бяха променени изключително много системи, а приходната част не покрива тези промени", обясни той.

Аркади Шарков каза, че макар да има желание от страна на БЛС да се увеличи, здравноосигурителната вноска, едва ли политиците биха били склонни в такава напрегната обстановка да го направят.

"Приходите от здравноосигурителни вноски се повишават, но те се повишават косвено заради това, че се повишава минималната работна заплата и съответно максималния осигурителен доход, а не защото толкова много хора са заети в икономиката", каза той.

Той коментира и цените на лекарствата. "Лекарствата в България са най-регулираната стока на пазара. Има възможност за увеличение при някои лекарствени продукти. Когато говорим за лекарства, заплащани частично или напълно от Касата, там увеличенията са минимални – между 1 до 5%. Когато говорим за лекарства, които са само с рецепта – те са с пределни цени, имат регулаторно заложени цени – там можем да говорим за увеличение между 10 и 20%. При лекарствата без рецепта увеличението може да е между 20 и 30% в много общ осреднен характер. Добавките не са обект на ценова регулация", каза Шарков.

Той коментира и темата за провеждането на обществените поръчки от частните болници като заяви, че съда на ЕС е потвърдил българското становище, че частните лечебни заведения не са публично-правни организации и това дело ще бъда взето предвид в процедурата на ЕК към България.