
Преди внасянето на проекта за бюджет на НЗОК за 2027 г. разговаряме със здравния икономист Аркади Шарков.
Г-н Шарков, смятате ли, бюджетът на НЗОК за 2027 г. ще премести тежестта от болниците към лекарите извън болниците и към профилактиката?
Засега не. В обясненията към бюджета се говори за повече грижа извън болниците и за профилактика, но числата показват друго. Делът на парите за дейностите и изследванията извън болниците спада от 22% на 21% от всички плащания на здравната каса. Личните лекари, специалистите, зъболекарите и лабораториите получават по 5% повече. Средното увеличение за болниците и лекарствата е около 9%.
За профилактика са заделени 8 милиона евро, което е около 0,15% от плащанията на Касата. Не се въвежда и нов начин на плащане, който да направи лечението извън болницата по-изгодно. Направленията и изследванията остават ограничени по райони и по тримесечия. Това е бюджет на статуквото.
От друга страна, в средносрочната си прогноза Министерството на финансите само нарича извънболничната помощ „основен приоритет“. Парите за нея обаче растат около два пъти по-бавно от общите плащания на Касата. През 2026 г. цените на извънболничните услуги са се вдигнали с около 16% по данни на НСИ, а бюджетът за тях едва с 5%. Реално парите намаляват. За сравнение, по данни на Евростат за 2024 г. България отделя за извънболнична помощ около 0,7% от БВП публични средства, а ЕС средно 2,3%. След 2025 г. делът ѝ в плащанията на НЗОК пада до 17,5% през 2026 г. и 16,8% през 2027 г. Като се извади инфлацията, реалният ѝ бюджет се свива с около 9%.
С колко ще се увеличи доплащането от джоба на пациентите?
Точно число никой не може да каже, защото в бюджета няма оценка как ще се променят разходите на пациентите, накъде вървят нещата обаче се вижда. Българите плащат от джоба си 36% от всички разходи за здраве, най-много в ЕС по данни на Европейската комисия от 2024 г. Около 70% от тези пари отиват за лекарства според ОИСР.
Причините доплащането да расте са две. Бюджетът на болниците е ограничен и се определя предварително за цялата година, докато разходите са динамични. Когато пациентите са повече и разходите растат, разликата остава или за лечебното заведение, или за самите пациенти чрез доплащане за изделия, избор на екип или платени услуги. При извънболничната помощ ръстът е само 5%, а заплатите растат по-бързо. Това означава по-малко прегледи на пациент, платени от Касата. По-големият бюджет за лекарства сам по себе си не намалява доплащането. То зависи от референтните цени и от това каква част от тях поема касата.
Какви са последиците от прехвърлянето на дейности от Министерството на здравеопазването към Здравната каса?
В проекта към Касата се прехвърлят дейности за 70,9 милиона евро. От тях 44,8 милиона са за лечение в чужбина, лекарства извън утвърдения списък и някои медицински изделия, а 26,1 милиона са за помощни средства за хора с увреждания. Парите от Министерството за Касата намаляват от 101,5 на 32,7 милиона евро. Последиците не са само финансови.
Първо, размива се принципът на здравното осигуряване. Дейности, които досега се плащаха от данъците на всички, сега ще се плащат от вноските на работещите. Държавата спестява, а вноската остава 8%.
Второ, тези разходи трудно се предвиждат, а бюджетът за тях е фиксиран. Лечението в чужбина и скъпите терапии за редки болести могат да скочат бързо, а за 2027 г. са предвидени само 5% повече, от 42 на 44 млн. евро. Ако парите не стигнат, ще се вземат от резерва или от други пера. Резервът би следвало да е за извънредни ситуации, не за нови постоянни разходи. Започне ли да покрива прехвърлените дейности, за истински непредвидено събитие няма да остане нищо.
Трето, променя се отговорността. Решенията за най-тежките случаи вече ще се вземат в Касата. Ако правилата и сроковете не са готови до 1 януари, пациентите ще чакат, а сред тях има и деца.
Не на последно място, това създава опасен прецедент. Така лесно могат да се прехвърлят и други задължения на държавата, без да се отпуска допълнителен ресурс.
Как ще се отрази заплащането на нерегистрираните лекарства?
Непредвидимо, и точно това е главният риск. Нерегистрираните лекарства не се регулират по обичайния начин. Те не в Позитивния лекарствен списък, нямат оценка на здравните технологии и за тях не се договарят ценови „тавани“. Не важи и механизмът, по който производителите връщат пари на Касата при преразход. В проекта тези лекарства са в общ ред с лечението в чужбина и изделията за деца, 44,8 милиона евро, без отделна сума. Без ясни и публични правила за плащането един-два скъпи случая стигат, за да се изчерпи редът. Тогава парите ще се търсят от резерва или от други пера в лекарствения бюджет.
Децата са здравноосигурени, но държавата не внася пълна вноска за тях. Как трябва да се процедира?
Ако държавата приема, че всичко за децата се плаща от Здравната каса, тя трябва да плаща и пълна вноска за тях. Сега тя спазва логиката на осигуряването при разходите, но не и при приходите.
Законът казва ясно за кого плаща държавата. Това са децата до 18 години, учащите редовно до 22-годишна възраст, пенсионерите, хората с обезщетение за безработица, ветераните и част от хората с увреждания. В мотивите към проекта за 2027 г. именно с този текст се обосновава включването на специализираните услуги за деца в пакета на Касата, защото децата са осигурени лица. Същият довод обаче важи и наобратно. Щом децата са осигурени за сметка на държавата, вноската за тях трябва да покрива разходите им. Тя обаче не се определя като тази за работещите, които се осигуряват върху реалния си доход. За децата и останалите групи държавата внася върху основа, която през 2016 г. беше 55% от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се и се вдига с по 5 процентни пункта годишно, докато го достигне. Тези стъпки би трябвало да са приключили през 2025 г. Ако е така, днес държавата внася за дете върху минималния осигурителен доход.
Изходите са два. Единият е държавата да внася за децата върху по-реалистична основа, например средния осигурителен доход вместо минималния. Другият е дейностите извън основния пакет, тоест лечението в чужбина, нерегистрираните лекарства и помощните средства, да продължат да се плащат с отделен трансфер от Министерството на здравеопазването, както е и в момента.
Как ще се отразят ограниченията за нови дейности в бюджета на пациентите?
Хубавото е, че от проекта отпадна тази забрана. Тя щеше да ощети лечебните заведения, които през последната година инвестираха в инфраструктура и откриха нови отделения. Лошото е, че заедно с нея отпадна и клаузата за нови лечебни заведения, защото количествено при тях на глава от населението сме сред първите в ЕС. Лимитите остават и на практика ограничават достъпа, когато търсенето на болнични услуги нарасне.
За пациентите това означава по-дълго чакане. Към края на месеца и на тримесечието плановите приеми и изследвания се отлагат за следващия период. Достъпът остава неравен, защото лимитите се определят по обемите от минали години, а не спрямо нуждите на областта и така разликите между регионите се запазват.
За какво ще стигнат и за какво няма да стигнат 5,7 милиарда евро?
Не стигат. Ако трябва да съм по-точен, стигат колкото системата да не колабира финансово, но не и за да се промени.
Не стигат за по-големия брой пациенти в болниците, където дори при сегашните цени липсват около 120 милиона евро. Не стигат и за каквото и да е повишение на цените по НРД през 2027 г. Проектът оставя около 17 милиона евро над сумата за пълна година по сегашните цени, а заплатите растат с 6,2% по прогнозата на самото Министерство на финансите. Не стигат и за реално преместване на лечението към извънболничните практики и профилактиката. Осем милиона евро са символична сума, а и не е ясно за какво ще отидат. Няма и буфер за непредвидени разходи като нерегистрирани лекарства, лечение в чужбина и повече пациенти.
За справедливи цени в болничната помощ през 2027 г. трябват около 600 милиона евро над заложеното. Само по-големият обем и обвързването на цените с разходите изискват около 265 милиона евро.
Според прогнозата на самото Министерство на финансите публичните разходи за здравеопазване ще паднат от около 5,2% от БВП през 2025 г. до около 4,8% през 2029 г. По данни на Евростат за 2018–2024 г. България харчи за здравеопазване средно 5,4% от БВП публични средства, а ЕС 7,4%. Бюджетът за 2027 г. не скъсява тази дистанция. Според ОИСР болничните лекари специалисти у нас са най-ниско платените сред държавите от организацията, и като сума, и спрямо средната заплата. Сестрите също са сред най-лошо платените. Когато парите растат само колкото да покрият цените от 2026 г., разликата остава и медицинските специалисти продължават да напускат.
Коментари по темата