Аркади Шарков: Фокусът трябва да е върху ниския процент от БВП, който държавата отделя за здравеопазване

За съжаление няма едно единствено лесно, бързо и изпълнимо решение, тъй като в сектора заинтересованите страни са изключително много. Това каза здравният икономист Аркади Шарков в коментар за БНТ относно исканията на младите лекари за подобряване на условията на труд и увеличаване на възнагражденията.

По думите му заинтересованите страни са специализанти и бъдещи специализанти, както и лечебни заведения с различна форма на собственост, възможности и приток на пациенти.

„Тепърва предстои дебатът. Очаква се през месец септември да започне работа работна група в парламента, за да се помисли върху варианти, които от началото на следващата година да заработят, така че и младите специалисти и специализанти да бъдат стимулирани, да имат възможност да останат в България, да развиват себе си като професионалисти тук“, каза Шарков. 

„Другият въпрос е с какви възможности разполага бюджетът. Тук, бидейки лечебни заведения, зависими изключително много от бюджета на НЗОК, чийто разход и преразход към момента е около 400 млн. лв., към края на септември ще достигне около 500 милиона лева, като основните пера, по които има преразход, са лекарства и болнична помощ. Въпросът е дали ще може да покрие частично тези нужди, така че в последствие при преговори и предоговаряне на цените на клиническите пътеки,  от които  зависят приходите на лечебните заведения, да може да бъде правилно остойностена и възможността за начален достоен старт в системата на здравеопазване на специализантите“, допълни той.

Икономистът подчерта, че бюджетът има измерим край, затова дебатът ще продължи на експертно ниво, извън обичайното политическо говорене.

„Би следвало обаче и общините да се включат в процеса на договаряне, защото те също управляват лечебни заведения“, добави още Аркади Шарков.

Експертът беше категоричен, че с всяка следваща година електронизацията на системата обхваща все повече показатели и това дава възможност за по-доброто й управление. „Проблемът е, че публичната част от разходите в здравеопазването изостава значително от останалите държави в ЕС. Тук отделяме едва 5% от БВП, а останалите 4%, които са нужни за покриването на разходите в системата, идват от джоба на пациента. Би трябвало да се фокусираме върху това“, каза Шарков.