БАПЗГ не приема предложенията на управляващите за заплати, искат 150% от СРЗ

Ако искането не бъде прието, съсловната организация ще предприеме последващи действия

БАПЗГ не приема предложението на управляващата коалиция за промени в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), с които минималните начални заплати на специалистите по здравни грижи да растат със заложените стойности в колективния трудов договор (КТД), и настоява те да възлизат на 150% от средната работна заплата (СРЗ). Без подобно увеличение на доходите в сектора, кадровият дефицит сред медицинските специалисти ще достигне катастрофични за здравната система нива. Затова, ако тези стартови заплати не бъдат постигнати, БАПЗГ ще предприеме последващи действия в името на интересите не само на медицинските специалисти, но и на техните пациенти.

Това заявяват от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) в своя позиция по приетите вчера в парламентарната здравна комисия законопроекти.

БАПЗГ настоява минималната начална заплата за медицински специалисти да е 150% от СРЗ за страната по данни на НСИ. Към настоящия момент това прави 3834 лв., изчисляват от там и отбелязват, че предложенията за минимални заплати на медицинските специалисти от страна на управляващата коалиция в момента са значително по-малки от исканите от БАПЗГ.

В сферата на допълнителната квалификация БАПЗГ настоява за допълнително възнаграждение за всяка придобита професионална квалификация в размер на 20% от СРЗ за страната или 511 лв. към момента.

Няколко са основните причини, поради които съсловната организация настоява за толкова високи начални заплати и възнаграждения за квалификация на медицинските специалисти, обясняват от там:

1. Трудът на медицинските специалисти е подценяван години наред, което трайно им отреди прекалено ниски заплати в системата, които не им позволяват да издържат себе си и семействата си, ако не работят на второ и трето място;

2. За разлика от лекарите, медицинските сестри, акушерки, лаборанти и рехабилитатори, не могат да разчитат на допълнително материално стимулиране (ДМС). На практика в повечето случаи техният реален доход от едно лечебно заведение се равнява на брутната им заплата в него;

3. За разлика от лекарите, медицинските специалисти нямат създадени условия за самостоятелно упражняване на своята професия в извънболничната практика, което да има осигурено обществено финансиране от НЗОК, общините или МЗ. Тоест, техните възможности за допълнителни доходи са ограничени до полагане на труд отново в същото или друго лечебно заведение за болнична помощ. Това води до прекомерно физическо и психическо натоварване, като нерядко работният им ден продължава 24 часа, което създава риск както за тяхното здраве, така и за това на пациентите им.

4. За разлика от ситуацията при лекарите, към момента липсва каквото и да е обвързване на допълнителната квалификация и професионално развитие при професионалистите по здравни грижи с материалното стимулиране, което доведе до нежелание за такова. Това от своя страна оказва негативно влияние върху мотивацията за избор на тези професии и води до снижено качество на услугите, казват от организацията.

От там заявяват, че ако исканията за минимални начални заплати на медицинските специалисти от 150% от СРЗ не срещнат нужното разбиране сред политическите сили и не бъдат приети, БАПЗГ ще предприеме последващи действия. „Защото това ще означава, че здравеопазването е обречено на безпрецедентна кадрова криза в следващите няколко години, от която ще пострада най-вече качеството на оказваната медицинска помощ“, посочват от съсловната организация.