БЛС пита МЗ какво налага промяната в алгоритмите на скринингите за колоректален рак и рак на маточната шийка

Какво налага промяната в алгоритмите на скринингите за колоректален рак и рак на маточната шийка, питат с отворено писмо служебния министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски от БЛС. Поводът е заповед на министъра от 1 април за създаване на работни групи за изработване на нова организационна рамка за провеждане на скрининга за рак на маточната шийка на база вече осигурените тестове DNA HR-HPV по метода RT -PCR тест и FOB Gold FIT за рак на дебелото черво.

Ето пълния текст на писмото:

Уважаеми господин министър,

С Ваши заповеди бяха създадени работни групи, които следва да анализират вече одобрените от МЗ алгоритми, внесени от БЛС за скрининговите програми за рак на маточната шийка и рак на дебелото черво, предложени от Оперативния съвет по Националния план за борба с рака 2027.

Вместо анализ на вече приетите решения, към момента се предлагат съществени промени в самата методология - включително пилотни фази, промяна на избраните тестове, отпадане на самопробовземането, преработване на организационната рамка, a Вие изисквате дори създаване на нови скринингови програми.

Това поражда основен въпрос: защо се променя методологията, след като тя вече е била одобрена от Оперативния съвет по Националния план за борба с рака 2027, а Вие публично сте определили алгоритмите, внесени от БЛС, като „много добри“?

Ако алгоритмите са „много добри“, логичното действие би било да се пристъпи към организацията на изпълнението и при необходимост да се преразгледат ценовите условия на тестовете, а не да се подменят самите алгоритми и избраните вече тестове като методология от Оперативния съвет.

В публичните си изявления Вие многократно поставяте акцент върху това, че избраните тестове са „скъпи“. Ако действителният проблем е цената, тогава възниква вторият съществен въпрос: защо при спор относно цената се променят алгоритмите за организацията на скринингите, вместо да се търси решение чрез пазарен анализ, предоговаряне, оценка на разход-ефективност или други механизми за финансова оптимизация? Ценовият спор не обосновава сам по себе си отказ от вече приета методология, още по-малко когато става дума за национални  програми с висок обществен и здравен приоритет.

Особено обезпокоително е, че част от постъпилите становища не се ограничават до организационни бележки, а на практика предлагат нова методология - други видове тестове, различен обхват, пилотен вместо популационен подход и отпадане на ключови елементи като самопробовземането. Това вече не е „анализ" на одобрените алгоритми, а фактическа подмяна на методологията на скрининговите програми и съответните алгоритми. Така се създава впечатление, че се ревизира решение, което вече е било взето експертно и институционално, без да са представени ясни мотиви защо това е необходимо.

Затова молим за ясен отговор на следните въпроси:

1. Какви конкретни основания налагат промяна на методологията, вече одобрена от Оперативния съвет по Националния план за борба с рака още 2024 г. и подписана от редица членове на сегашните работни групи, включително доцент Илия Карагьозов?

2. Ако проблемът е единствено или основно цената на тестовете, какво налага промяна на алгоритмите, след като самите те са били публично оценени като много добри лично от Вас?

3. Щом тестовете като методология са одобрени от Оперативния съвет, защо не се търси решение чрез финансово оптимизиране, вместо чрез подмяна на вече приети скринингови модели?

Считаме, че при вече одобрени програми, осигурени тестове и заявена висока обществена значимост, Министерство на здравеопазването във Ваше лице следва да заяви ясна и последователна позиция дали оспорва цената, или оспорва самата методология с конкретен вид тест?

Смесването на двата въпроса създава несигурност, забавя старта на програмите и поставя под съмнение стабилността на вече взети експертни решения.