БЛС предлага метод за определяне на "справедлива цена" на клиничните пътеки

„Смятаме, че в бъдеще е необходима съществена промяна на финансирането на болничната медицинска помощ чрез въвеждане на по-високи цени и прилагане на комплекс от мерки за ежегодно намаляване на броя на предвижданите хоспитализации, съобразено с доклада на Световната банка още от 2105 година, както и с докладите на ЕК от 2019 и 2021 година“. Това се казва в становището на БЛС относно законопроекта за бюджета на НЗОК за 2022 г.

Припомняме, че проектът предвижда едва около 3.4% ръст на средствата за болнична помощ. От  2 659 465 500 лв. през 2021 г. сега средствата са увеличени на 2 750 899 600 лв. или 91 434 100 лв. повече.

В рамките на тези средства от БЛС предлагат метод за определяне на „справедлива цена“ за клиничните пътеки – с коефициент, изчислен на база Британската система на определяне на цена на клиничните пътеки, като по този начин се цели постепенното премахване на диспропорциите в цените на отделните клинични пътеки, натрупани с времето.

„Поради огромния ресурс, необходим за постигане на горепосочените цели, предложеното повишение на цените на КП е изчислено като процент от необходимото увеличение за достигане на тази справедлива цена. На база на това предлагаме диференцирано увеличение на цените на КП, съобразено с предложения ресурс по ЗБНЗОК за 2022 г. и реално очаквания обем дейности по КП. Предложеното средно увеличение на цените е минималното необходимо за съхраняване на болничната система. Трябва да се има предвид, че на лечебните заведения за болнична помощ Надзорният съвет на НЗОК разпределя стойности за отчитаните към НЗОК дейности (бюджети), което е инструмент за регулация на разходите на НЗОК за БМП. Извън регулация са само дейности за раждане, грижи за здрави новородени и хемодиализа“, се казва в становището.

Лекарският съюз предлага в НРД 2022

да има съществено увеличение на цените на процедурите за интензивно лечение

с цел укрепване на кадровия и инфраструктурен потенциал на отделенията за интензивно лечение на територията на страната и значително увеличаване на цените на амбулаторните процедури, по които се извършват оперативни, диагностични и терапевтични процедури без болничен престой.

„С определянето на адекватни цени за еднодневните процедури се цели здравословни проблеми на пациентите да се решават бързо, без пролежаване в болница и в рамките на един ден те да бъдат обслужени и да се върнат към нормалния си ритъм на живот“, пишат от съсловната организация.

От БЛС са категорични, че предложеното в законопроекта чувствително увеличение на параметрите на разходите за здравноосигурителни плащания за медицински дейности в извънболнична помощ (ПИМП, СИМП и МДД) в сравнение с 2021 г. отговаря напълно на вижданията на Лекарския съюз за необходимостта от повишаване на средствата за финансиране на извънболничната медицинска помощ.

„Увеличаването на средствата по бюджетните редове за извънболнична помощ е стъпка в подкрепа на необходимата политика за повишаване ефективността на публичните здравни разходи, част от която са: гарантиране запазването и развитието на кадровия потенциал на структурите за извънболнична помощ; осигуряване нуждите на населението от медицински грижи, които с адекватно финансиране биха могли да се покрият в голяма част от случаите от структурите за извънболнична помощ; подкрепа на политиката за осигуряване на профилактика, превенция и ранно откриване на социалнозначими заболявания“, се казва още в становището.

Лекарският съюз предлага увеличение на цените за дейности в ПИМП – профилактични прегледи (вкл. по програми детско и майчино здравеопазване), диспансерно наблюдение на хронично болни пациенти и др. Предлага и повишаване на цените за капитационни плащания, тъй като по този начин се финансират всички прегледи по повод остри заболявания на пациентите и други услуги, включени в пакета дейности на общопрактикуващите лекари.

За СИМП БЛС предлага

значително да се увеличат цените за специализираните дейности,

включващи първични и вторични прегледи, медицинска експертиза, профилактични прегледи, диспансерно наблюдение на хронично болни пациенти, прегледи по майчино и детско здравеопазване. Предложените обеми са в рамките на средното изпълнение за последните 2 години.

„Български лекарски съюз предлага в НРД за медицински дейности да се увеличат чувствително обемите (броят изследвания) за таргетна група МДД, свързани с профилактика/превенция и ранна диагностика на социалнозначими заболявания като диабет, сърдечносъдови, онкологични, ендокринологични, възпалителни, инфекциозно-възпалителните заболявания, хематологични, метаболитни и др., а също и повишаване на обемите на останалите медико-диагностични дейности. За МДД следва да се има предвид, че през 2022 г. в пакета медико-диагностични дейности по Наредба № 9 се очаква въвеждане на нови изследвания, гарантирани от бюджета на НЗОК, като засега това са: Протеин на човешкия епидидим 4 (HE4); D-димер и др. Предлагаме да се договори евентуално намаляване на цената за Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19 (PCR). Увеличението на бюджета на НЗОК за медико-диагностични дейности ще покрие нуждите на пациентите и ще им даде възможност да се възползват от по-голям брой изследвания, ще допринесе за навременната диагностика, като едновременно с това ще намали случаите, при които поради липса на ресурс за осъществяване на изследвания в извънболничната помощ пациентите се насочват за диагностика в болнични условия“, пише още в становището на съсловната организация.