БСК с критики към Бюджета на НЗОК за 2019 г.

„Възможностите за увеличаване на приходите в Здравната каса са крайно ограничени и през следващата година. Не се очаква значително нарастване на публичните средства за здравеопазване през тази и следващите години. Публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП продължават да са в диапазона около 4.6 на сто, при средно за страните от ЕС - 11%. Запазването на сравнително нисък дял на публичните средства за здравеопазване не само не позволява развитие на българското здравеопазване, но и е фактор за постоянно влошаване на качеството на обслужване и за намаляване възможностите за оказване на адекватна медицинска помощ“. Това се отбелязва в становище на Българската стопанска камара по отношение на бюджета на НЗОК за 2019 г.

Според БСК не се създават възможности за мотивация и задържане на медицинския персонал и особено за повишаване на неговата квалификация, а осигуряването на медицинския персонал в средносрочен и дългосрочен план е критично.

„Отново са заложени диспропорции между вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея лица, и разходите за тяхното здравно осигуряване“, се казва в становището и се уточнява, че за 2019 г. вноската от държавата за едно лице ще е около 24 лв. при средна вноска от бизнеса 77,8 лв.

Като силно оптимистична и надценена определят експертите на БСК прогнозата за събираемостта на средствата от осигурителни вноски. В същото време не се предвиждат мерки, с които да се промени подходът към лицата, които не правят здравни вноски, смятат от там. „Държавата продължава да не покрива разходите за медицинското обслужване лицата, които не правят здравни вноски, поради което лечението на този голям контингент е за сметка на здравноосигурените лица и води до натрупване на дефицити“, алармира БСК.

Като съществен недостатък на бюджета на НЗОК от Стопанската камара посочват и липсата на увеличение на средствата за извънболнична помощ, профилактика и превенция на заболяванията - техният дял е едва 12% при средно за ЕС около 20-25%. В същото време, делът на средствата за болнична помощ е почти 50% при средно за ЕС около 30%. Успоредно с това, не са изяснени редът и източникът за погасяване на задълженията на болниците (около 500 млн. лв.), които в голямата си част са държавни и общински, и има реална опасност погасяването на задълженията да е за сметка на предвидените средства за болнична помощ, което допълнително ще дебалансира бюджета на системата, смятат от там. БСК обръща специално внимание върху факта, че състоянието на общинските болници е изключително тревожно – голямата част от тях са пред фалит, а липсват мерки за запазването им като система, която пряко обслужва повече от 2 млн. души, главно с ниски доходи и възможности.

„Липсват радикални решения за ограничаване на разходите за лекарства, които достигат до 30% от бюджета, при средно равнище за страните от ЕС 15-18%. Отново се предвижда ръст на лекарствата за злокачествени заболявания, които достигат до 385 млн. лв., а това е около 8% от бюджета на касата“, се казва още в становището на БСК.

Не на последно място, БСК изразява силно недоволство от прилагания и в този бюджет подход чрез преходните и заключителни разпоредби на закона да се правят радикални промени в други закони, които преформатират системата по един непрозрачен и неподкрепен от заинтересованите страни начин.

„Посочените промени, които засягат основни аспекти на организацията, управлението и финансирането на здравеопазването, не са консултирани със заинтересованите страни в съответствие с изискванията на законовата уредба. Липсва и задължителната при подобни промени оценка на въздействието“, казва в заключение БСК.

Подробно със становището на Българската стопанска камара по всички бюджети за идната година можете да се запознаете тук.