Без мерки до 5-10 години системата на обществено здравеопазване рухва

Близо 50% от лекарите в България са в пенсионна и предпенсионна възраст

Без мерки до 5-10 години системата на обществено здравеопазване ще изпадне в затруднение да функционира. За това предупреди директорът на НЦОЗА доц. Христо Хинков по време на кръгла маса, организирана от Центъра, на тема „Здравето на българите през 21 век – тенденции и предизвикателства“.

Той посочи, че от 2011 година е налице сериозен спад в средствата за национални програми за обществено здраве, като отбеляза, че преди 7 години те са били в размер на 7,4 млн. лв., докато през 2016 възлизат на 2,8 млн. лв. Той изтъкна и че самото изпълнение на програмите няма устойчив и системен характер.

Доц. Хинков предупреди и за липсата на достатъчно кадри в сферата на общественото здраве след последните структурни промени, като заяви, че през 2015 година общата численост в системата е сведена до 2500 щатни бройки на фона на над 3300 през 2011 година. Изключително ниското заплащане в системата на РЗИ в сравнение с останалите структури в здравния сектор води и до значителен отлив на висококвалифицирани кадри, посочи още той.

Доц. Хинков се спря и на кадровия проблем в целия сектор, като заяви, че близо 50% от лекарите в България са в пенсионна и предпенсионна възраст, както и 40% от медицинските специалисти. Голям и проблемът с медицинските сестри, чиито брой на 100 000 население у нас е 437 на фона на близо 1800 в Швейцария. По думите му почти изравненото съотношение  лекар/сестра у нас може да компрометира сериозно качеството на медицинска помощ

Що се касае до общите разходи, той изтъкна, че финансовите вложения в системата на здравеопазване се увеличават през последните години, като разходите за лекарства и болнична помощ надвишават тези за извънболнична помощ и медико-диагностични дейности. Като пример той даде факта, че ръстът в здравноосигурителните плащания е основно за сметка на увеличението за лекарства, където от 2006 г. до 2017 година има нарастване с 300% при медикаментите за домашно лечение и 250% при тези за лечение на онкологични заболявания.

По негово мнение цялата система е насочена изключително към лечебната дейност, но процесът на активно лечение не е обвързан с получените резултати, липсва проследяване на пациента във всички етапи на лечението, а самият лечебен процес е фрагментиран. Като негативен факт доц. Хинков отбеляза и липсата на достатъчно средства за профилактика.

Мнението му бе подкрепено и от доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО у нас. Той посочи, че текущите разходи за влошено здраве са значителни за правителствата в Европа и ако не бъдат въведени икономически ефективни политики, даже и с увеличение на разходите, няма как да се гарантират устойчиво развитие и подобрение на тенденциите в общественото здраве. Това се потвърждава и от статистиката, според която хоспитализациите за периода 2006-2015 г. се увеличават, като в края му те достигат 31 587 души на 100 000 души население. За ЕС този показател не се променя и остава постоянен в рамките на 17 340 души на 100 000. Това води до увеличаване на парите за здравеопазване, които за 2001-2015 г. са нараснали с 450% (от 882 200 000 лв. за 2001 г. на 3 971 500 000 лв. през 2015 г.). Ръстът на тези разходи е основно за сметка на нарастването на разходите на НЗОК – 707%, докато разходите на републиканския бюджет и общините не се променят съществено, отбеляза той.

В началото на форума здравният министър Кирил Ананиев посочи, че Българското здравеопазване е изправено пред редица предизвикателства, свързани с влошените показатели на здравно-демографското състояние на населението. 

Той се спря и на предприетите мерки в Националната здравна стратегия 2020 и изтъкна и напредъка най-вече в областта на детското и майчино здравеопазване чрез подобрените условия и апаратната осигуреност в АГ отделенията.