Бизнесът против профилактичните прегледи на служителите да се дублират с тези, поети от НЗОК

Бизнесът се обяви против това да заплаща профилактични прегледи на служителите си, ако те се поемат и от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Това става ясно от становище на изпълнения председател на Българската стопанска камара Божидар Димитров до здравния и социалния министър, както и вицепремиера по социалната политика. Позицията на БСК е във връзка с готвени промени в нормативните актове, свързани с превенцията на здравето на работещите.

В него от БСК настояват да бъдат разграничени (без дублиране) профилактичните дейности, финансирани по НЗОК, и тези, заплащани от работодателя във връзка с условията на труд. Обхватът и съдържанието на прегледите и изследванията във връзка с условията на труд, заплащани от работодателя, да бъдат приведени в съответствие с европейските практики и стандарти, които се основават на съвременни, статистически проверени норми, искат още работодателите.

Според тях при предстоящите изменения и допълнения в наредбите трябва да се вземат предвид установените в законодателството и практиките на европейските страни принципи. На първо място от там посочват, че не подлежат на предварителни и периодични профилактични прегледи във връзка с условията на труд кандидатите за работа и работещите, които не са изложени на професионални рискове. Профилактиката в този случай се покрива от ежегодните прегледи и изследвания при общопрактикуващия лекар.

На следващо място от там смятат, че от обхвата на периодичните медицински прегледи на работещите трябва да са изключени прегледите от специалист вътрешни болести - обща медицина, извършвани от ОПЛ. За сметка на работодателя са само прегледите във връзка с условията на труд.

За всеки от рисковите фактори при работа са разработени и утвърдени стандарти за обхвата, съдържанието и начина на провеждане и документиране на прегледа и изследванията, които са насочени към разкриване в ранен стадий на свързани с условията на труд заболявания. Със стандартите се гарантират качество на прегледа и възможност за сравнимост на резултатите по единни критерии, независимо от това кой и къде преглежда, допълват от БСК.  

Заключенията за пригодност на работещите, извършващи рискови дейности, препоръките въз основа на резултатите от прегледите към работещия и работодателя се дават от преглеждащия лекар, заявяват още от Стопанската камара, като посочват, че правото на трудовите медици да преглеждат е било отнето през 2008 г. и тези заключения и препоръки се дават по имейл или факс, въз основа на  документи от прегледи и изследвания, направени от други лекари.

Те посочват още, че прегледите по отделните рискови фактори в европейските страни се извършват по съответен стандарт от един лекар, притежаващ специфични  познания за възможните въздействия на рисковия фактор върху здравето на работещия и познания за конкретните условия на работа. Като аргумент заявят, че във всички европейски страни тези прегледи се извършват от трудовите медици, като при необходимост работещият се насочва към специалист в съответната медицинска дисциплина.

От там са категорични, че трябва ясно да се регламентира в кои случаи профилактичните прегледи са задължителни (с произтичащите от това последствия за работещия и работодателя) и кои са препоръчителни, на които работещият се явява по свой избор.

В заключение от БСК настояват да се направят необходимите изменения и допълнения в Закона за здравето и в Закона за лечебните заведения, за да бъде конкретно определено мястото на превенцията на здравето при работа като част от националната система за превенция и ролята на трудовите медици в нея.