Болниците трупат дългове, защото имат определени лимити

Не трябва да има „таван“ за структуроопределящите лечебни заведения

Болниците трупат дългове, защото имат определени лимити. Това заяви в интервю за Нова телевизия министърът на здравеопазването проф. Николай Петров. „Тези лимити са определени от НЗОК. Когато дойде пациентът обаче, по закон болницата няма право да го върне, особено ако е спешен“, заяви той. В същото време той отбеляза, че не всички пациенти, определени като спешни, действително са такива и даде пример с жени, които посещават АГ болници през почивните дни за цитономазка, за да си спестят прегледа при личния лекар. 

Затова според него критерият за спешност трябва да бъде ясно разписан.

Във всеки случай по думите на здравния министър за определени болници у нас не трябва да има лимити. „Има структуроопределящи, свързани с националната сигурност болници като „Пирогов“, някои от големите областни болници, за които според мен не би трябвало да има таван на лимита“, заяви той. Ако паднат лимитите обаче, трябва да се засили контролът, категоричен бе той.  Здравният министър коментира и излъчен репортаж, показващ  проблемите, произхождащи от неплатената надлимитна дейност в „Пирогов“ и посочи, че на практика той би могъл да се случи във всяка една болница. На въпрос на водещата в тази връзка дали решението е контрол и без лимити в някои болници, здравният министър отговори: „Това е най-доброто решение – не може всички пациенти да се поставят под един знаменател, има нуждаещи се хора, има животозастрашаващи състояния и хора, които не са толкова спешни“.

Според него дълговете на болниците могат да се намалят с повече приходи и същевременно намаляване на разходите, без обаче да пада качеството. „Това направихме във ВМА и това ще се опитаме да мултиплицираме“, категоричен бе той. 

Здравният министър отговори и на въпроси, свързани с лекарствената политика, като обясни, че ще се върви в посока генерици, както и като цяло изсветляване на пазара, особено този, касаещ новите скъпоструващи медикаменти. Според него за част от тях се взимат решения при не особено ясни условия.  В тази връзка проф. Петров припомни, че при онкомедикаментите няма лимит. Той коментира и новите указания на НЗОК за заплащане на онколекарствата на база средно тегло, като посочи, че това ще е един от въпросите, които предстои да бъдат дискутирани. „Ние ще инициираме такава дискусия, на която да има по-улеснени алгоритми, а не да мерим хората с метъра“, отбеляза той, като определи подобна мярка за елементарна.

Проф. Петров коментира и възнагражденията на лекарите у нас, като призна, че те действително са ниски. „Вярно е, че заплатите са ниски, не може заплатата на един лекар, на един професор да е 700-800 лв.“, отбеляза той. Здравният министър обаче обясни, че на много места заплатите се компенсират от клиничните пътеки, избора на екип и като цяло добрия мениджмънт в даденото лечебно заведение. По думите му броят на напускащите страната лекари намалява с 50-100 на година.

Според него по някои показатели здравеопазването у нас не е зле, дори е отличник. „България има страхотно развита болнична мрежа, апаратура, специалисти на европейско ниво“, посочи той. Това, за което обаче трябва да се замислим, по думите му, е отношението спрямо лекарите.