България е донор на високоспециализирани кадри за страните от ЕС

България се е превърнала в донор на високоспециализирани кадри за страните от ЕС. Това заяви по време на VI Национален конгрес на пациентските организации зам.-председателят на Българския лекарски съюз д-р Галинка Павлова.

Тя разкритикува и част от общоевропейските политики на ЕС, като посочи, че липсват достатъчно финансови възможности за подкрепа на дейностите в извънболничната помощ. В тази връзка д-р Павлова подчерта, че разтоварването на болниците би могло да се осъществи именно чрез пренасочването на дейности към извънболничния сектор, но отбеляза, че за това са необходими средства. „Как да се изнесат дейности, когато ДКЦ-тата не са готови, когато няма апаратура, когато финансирането от НЗОК не е достатъчно, когато медицинските дейности не са остойностени?“, попита тя.

Гледната точка на пациентите за проблемите в системата пък бе представена от председателите на Националната пациентска организация и Българската асоциация за закрила на пациента. Доплащането е основният проблем за българския пациент, отбеляза председателят на НПО д-р Станимир Хасърджиев. Той посочи, че на българските пациенти се налага да доплащат не само за медицински грижи, но и за нужните им лекарства.

От своя страна председателят на БАЗП адв. Пламен Таушанов припомни идеята за създаване на отделен закон за правата на пациентите и отбеляза, че законопроект в тази насока е изготвен още през 2000 г. По думите му е нужно и създаване на отделен фонд за обезщетения на пациенти при лекарска грешка.

Според председателя на парламентарната здравна комисия д-р Даниела Дариткова обаче преди да се говори за отделен закон за пациентите е нужна реформа на здравната система. В тази връзка тя припомни, че като част от тази реформа е планувана поетапна демонополизация на НЗОК, която ще доведе до предвидимост в системата, както и завършването на електронното здравеопазване с всичките му съпътстващи елементи (е-рецепта, е-здравно досие и т.н.).

Тя все пак изтъкна, че страната ни би могла да се похвали и с някои добри аспекти, касаещи достъпа до здравеопазване, като достъпа до първична медицинска помощ, както и факта, че спешната помощ е безплатна дори и за здравнонеосигурените лица. Също така тя посочи, че делът на здравнонеосигурените у нас намалява и отбеляза, че през 2016 г. той е бил най-нисък, като обвърза това с приетите по-рано законодателни промени в тази насока.