България и борбата с рака - неравенствата като поглед към бъдещето

„Запълнете празнината в грижите“ - това е мотото, под което тази година отбелязваме Световния ден за борба с рака – 4 февруари.

Едно от най-разпространените заболявания за пореден път привлича вниманието на световната общественост и насочва фокуса към множество нерешени проблеми, които засягат почти всяко семейство в света, независимо от континента и страната, в която живее.

Близо 10 милиона души на планетата всяка година губят живота си поради раково заболяване, а 70% от починалите над 65-годишна възраст умират от рак, сочи статистиката на Съюза за международен контрол над рака (UICC) – най-голямата и най-старата неправителствена организация за борба с болестта.

Също така от UICC потвърждават, че през 2020 г. в света са диагностицирани 19,3 млн. души с раково заболяване, а прогнозите са през 2040 г. това число да бъде двойно по-голямо – 40 млн. души. Това, което буди най-силно притеснение са неравенствата в достъпа до онкологична помощ и грижа, подчертават експертите. 

България не прави изключение от тези процеси, а според статистиката страната ни е на дъното в повечето европейски класации по отношение на неравенствата..

Според последния доклад на ЕК в 13 области на страната няма разкрит онкологичен център, а едва 4,7 от всички онкологични пациенти, които са в терминален стадий получават необходимите им палиативни грижи.

По размер на отделените средства за онкологична помощ България е на предпоследно място в ЕС (последното е на Румъния) по разходи за онкологична помощ – 165 евро на глава от населението, при средно за общността – 326 евро и над 500 евро в развитите страни – Германия, Нидерландия, Белгия и Франция.

Липса на скринингови програми, слаба и неефективна превенция, закъсняла диагноза – тези слабости от години неизменно съпътстват и борбата с рака у нас и, което е по-притеснително, не се променят във времето, въпреки, че за тях се говори много в публичното пространство.

Сега погледите са отправени към Националния план за борба с рака, който все още е само документ на хартия, а за реализацията на идеите, заложени в него се очакват средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Което, малко или много, за пореден път означава отлагане, изчакване, загуба на време и потъване в добри пожелания. Те, разбира се, звучат приятно, но не решават проблеми.

И по този причина днес за пореден път е редно да обърнем поглед към това, което казват специалистите - а то е, че България няма единна онкологична доктрина, няма национална стратегия за задължителния характер на биомаркерите и на генетичните характеристики на тумора като част от диагностиката, а дефицитът на кадри в онкологичните структури става все по-остър. Точно тези констатации трябва да бъда отправна точка за действие, което не търпи отлагане, нито ден и час повече.