
Всеки ден от живота ни около 100 хиляди от нашите клетки се увреждат. Имаме механизми да ги поправим и спасим, но след определена възраст това става все по-трудно. Години наред Бьорн Шумахер от Университета в Кьолн изследва как и кога тялото „решава“ да включи режима на поправка и кога да продължи стареенето.
И прави научен пробив. Открива в клетките ни протеинов комплекс. Кръстен е DREAM. Има ролята на спирачка. Когато се включи, клетките в тялото влизат в режим на пестене на енергия. С това обаче спират и да поправят грешките, които се трупат всеки ден в нашето ДНК от храната, мръсния въздух, стреса или просто грешки при деленето на клетката. Ако тези спирачки се освободят, мечтата на мнозина да живеят по-дълго и да са по-здрави може и да се сбъдне.
„Сега, чрез този главен регулатор DREAM, за първи път разполагаме с механизъм за действително подобряване на цялостната поправка на ДНК“, обясни Бьорн Шумахер пред bTV.
„На практика клетките, от които се ражда следващото поколение, половите клетки, яйцеклетката и сперматозоидите, поправят своята ДНК много по-добре от другите клетки на тялото ни“, каза още той и допълни: „Причината е, че нашето тяло трябва да бъде поддържано и поправяно само толкова дълго, колкото е било необходимо в нашата еволюционна история, за да създадем потомство – защото след това наследниците ни са тези, които продължават да възпроизвеждат генетичната информация.“
За откритието Шумахер обясни: „Това, което установихме, е какво точно ограничава възстановяването на ДНК в тялото ни, но не и в зародишните клетки. Именно тук открихме т.нар. „DREAM комплекс“ – комплекс, който в соматичните, телесните клетки ограничава възстановяването, защото то не е необходимо в толкова голяма степен, докато в яйцеклетките и сперматозоидите не го ограничава. Зародишните клетки имат много, много висока способност за възстановяване на ДНК, защото по същество са безсмъртни.“
Ако успеем да удължим живота на тялото, ще успеем ли да подмладим и мозъка, с неговите близо 90 милиарда неврона и стотици трилиона синаптични връзки, които изграждат мрежа в огромен мащаб?
Отговора професор Шумахер намира преди месец, в кръглия червей с неговите едва 300 неврона и няколко дни живот: „Успяхме да покажем, че някои неврони дегенерират много по-рано от други. И въз основа на това открихме, че определящият процес е колко протеини синтезират тези неврони, и успяхме да потиснем този процес и по този начин да запазим невроните живи. И така успяхме да забавим процеса на стареене в невроните, да ги запазим живи и да предотвратим невродегенеративните процеси“, разказа той.
Шумахер допълни, че на базата на сравняването на процеса на стареене при червея и човешкия мозък той и екипът му са направили компютърна симулация на лекарства, чрез които вече могат да идентифицират нови медикаменти, способни да предотвратят невродегенерацията чрез забавяне на процеса на стареене в невроните.
„За първи път сега, чрез т.нар. DREAM комплекс, можем директно да повлияем на възстановяването на ДНК – един от най-основните механизми на стареене. Затова съм много оптимистичен, че можем да постигнем реален напредък“, сподели ученият, но отбеляза: „Но трябва да променим някои неща – например начина, по който практикуваме медицината. Трябва да се фокусираме върху предотвратяването на болестите, а не само да реагираме, след като те вече са се развили. Необходимо е да преминем към превантивна медицина, вместо просто да лекуваме последствията.“
Коментари по темата