В УМБАЛ „Св. Марина“ извършиха първата имплантация на изкуствен сфинктер на пикочния мехур

Първата имплантация на изкуствен сфинктер на пикочния мехур бе извършена в клиниката по урология в УМБАЛ „Св. Марина" – Варна. Операцията осъществиха ръководителят на клиниката доц. д-р Деян Анакиевски и гост урологът д-р Евгени Аларгов, водещ специалист по имплантивна и реконструктивна урология в Атина, Гърция, съобщиха от лечебното заведение.

Способността на човешкото тяло да поддържа нормалните процеси по съхранение на урина в пикочния мехур, задържането й без да изпуска, докато той се напълни и стимулирането на уриниране след това, се регулира от сфинктер - мускул, разположен на пикочния мехур.

В случаите, в които естественият сфинктер е увреден и не функционира, е налице уринарна инконтиненция, което представлява спонтанно и неконтролируемо изпускане на урина от пикочния мехур. Тя настъпва по различни причини, дължи се на различни фактори, проявява се и при двата пола и води до хигиеничен и социален проблем за пациентите. Единствената операция, която може да възстанови задържането на урината и да регулира естественото функциониране на уринарния тракт, е имплантирането на изкуствен сфинктер. Той представлява имплант за контрол на уринирането, който се поставя изцяло вътре в тялото на пациента, на мястото на нефункциониращият естествен сфинктер, поддържа пикочния мехур затворен, задържа урината в него и не позволява неволното й изпускане.

Изкуственият сфинктер е трикомпонентен, състои се от надуваем пръстен, наподобяващ малка помпичка, който се поставя около уретрата, резервоар за урината и контролна помпа, която регулира пръстена. Операцията трае около час и с един разрез се имплантират всички компоненти, заявява доц. д-р Анакиевски. Имплантът остава в тялото на човек до живот и е незабележим отвън. От четири до шест седмици след имплантацията, в зависимост от положението на пациента, изкуственият сфинктер се активира и започва да работи. Лекуващият лекар обучава болния как да управлява контролната помпа - с натискане, сфинктерът се отваря и пациентът уринира по физиологичен начин, всички сетива и чувства на уриниране са запазени, след което до една минута се затваря сам. По този начин той може да контролира отделителната си система.

Съвременната медицина разполага с материали, импрегнирани със специфични антибиотични схеми, които осигуряват стабилизирана нормална функция на пикочния мехур и уретрата над десет години. Разработени са иновативни хирургични техники, с които се съкращава оперативното време, а рискът от следоперативна инфекция се свежда до минимум, уточнява д-р Аларгов.

Благодарение на този съвременен метод за лечение на уринарна инконтиненция се подобрява и повишава качеството на живот на пациентите и те могат да се върнат към активния си начин на живот, допълват от болницата.