В УМБАЛ „Чирков“ отбелязаха 20 години от първата ендопротеза на аорта у нас

През април 2023 г. се навършват 20 години от имплантирането на първата торакална ендопротеза в България по повод дисекация на аортата, съобщиха от УМБАЛ „Проф. Александър Чирков“. Оттогава в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ са имплантирани ендопротези на аортата по повод широка гама аортни заболявания на над 200 пациента.

На 09.04.2003 първата ендоаортна протеза е поставена на 56-годишен пациент с остра дисекация на аортата – III тип Дебейки. Пациентът е бил усложнен, с шок, остра бъбречна недостатъчност и заплашваща руптура на аортата. Процедурата е извършена в УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ ( тогава УМБАЛ „Св. Екатерина“) от д-р Иво Петров, доц. Юлия Джоргова,  д-р Диана Трендафилова и д-р Димитър Николов.

Пациентът е изписан от болницата на 13 постоперативен ден, асимптомен по отношение на аортните заболявания в последващите 15 години.

Аортните аневризми и дисекации са относително редки, но живото-застрашаващи заболявания. Докладваната честота на аневризмите е 6-10/100 000 души годишно, а на дисекациите 5-30/1 000 000 в световен мащаб. Към острите аортни синдроми се числят и травматичните увреди на аортата в следствие на закрита гръдна травма, интрамуралните хематоми и пенетриращите атеросклеротични аортни язви.

Хирургичното лечение при тези пациенти е свързано с по-висока смъртност и периоперативни усложнения (достигащи до 40% при спешна операция), в сравнение с ендоваскуларното лечение (9.5-12%). TEVAR (ендоваскуларно възстановяване на торакалната аорта) е нова транскатетърна методика, която навлезе в клиничната практика като алтернатива на хирургичното лечение при пациенти с аневризми и дисекации на аортата, които имат подходяща за процедурата анатомия.

При тази интервенция саморазгъващ се ендоваскуларен стент-графт се имплантира в увредения сегмент на аортата, през катетърна система и различен съдов достъп в зависимост от индивидуалните анатомични особености при отделния пациент. Показанията и противопоказанията при всеки пациент се оценяват въз основа на данните по утвърден от болницата протокол от високо специализиран екип. Планира се подготовката на пациента, съдовия достъп, размера и вида на ендопротезата, оценяват се процедурните, перипроцедурните и постпроцедурните усложнения.

TEVAR се наложи като добра алтернатива на стандартната хирургия при високо рисковата популация пациенти, категорично потвърдено от резултатите на многобройни проучвания и залегна в европейските ръководства на лечение при тези пациенти като успешен и значително по-щадящ метод на лечение, минимизирайки оперативната травма, болничния престой, усложненията от екстакорпоралното кръвообръщение ( ЕКК), продължителната анестезия и др.

Процедурата се извършва в ангиографска/хибридна зала под рентгенов контрол с използване на контрастна материя при строго спазване на правилата за септика и антисептика.

Транскатетърната имплантация се извършва под обща анестезия или седация. Така пациентът не усеща нищо по време на самата интервенция. Дишането по време на цялата операция се извършва чрез механична вентилация или на фона на спонтанно дишане без интубация. Осигурява се артериален и венозен достъп.

След щателно почистване на оперативното поле в зависимост от достъпа на имплантация се провежда артериотомия на съда, през който ще се имплантира протезата – феморална артерия, илиачна артерия, абдоминална аорта, артерия субклавия, или малък 2 см разрез на гръдна стена при трансаортен достъп. Успоредно с хирургичния достъп се поставят венозен РМ (пейсмейкър) и артериални интродюсери с катетър за осъществяване на впръскването на контрастната материя. След премнаваме през увредената част на аортата с катетър и водач, по водача се пласира ендопротезата, която се разгъва от вътрешната страна на увредения участък на аортата на фона на временно високочестотно пейсиране. След процедурата съда се затваря по хирургичен начин или със затварящо устройство в зависимост от преценката на екипа. Средният болничен престой е 5-7 дни.

Транскатетърната процедура е с особено висока сложност. Рисковете са по-високи, ако тя се провежда в условията на усложнена аортна аневризма или аортна дисекация /руптурирала или със задържана руптура, шоково състояние, исхемия на жизнено важни органи, персистиращ болков синдром, трудно контролирана артериална хипертония, тежка сърдечна декомпенсация и напреднала патология при придружаващи заболявания на други органи и системи/.

Процедурата се извършва от мултидисциплинарен екип (Heart team), включващ инвазивен кардиолог, кардиохирург, рентгенолог, кардиолог-ехографист, съдов хирург, анестезиолог с богат опит в ендоваскуларните и хибридни аортни процедури. Европейските и американските препоръки за лечение на аортните заболявания изискват лечението на тези заболявания да бъде провеждано в болнични заведения с възможност за комплексно лечение, така наречените Аортни центрове.