В печата: За болница „Лозенец”, за имунизациите, за инсулина

„Болница „Лозенец”, позната като Правителствена, ще бъде първата у нас детска болница. Това се разбра след вчерашното заседание на Министерския съвет (МС).

На него правителството одобри проект на Закон за изменение на Закона за лечебните заведения. Промяната предвижда да се създаде възможност МС да вземе решение по отношение на статута на болницата, превръщайки я в първото многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ, осигуряващо комплексно лечение на деца”, четем днес в „Труд”.

„България е единствената страна в Европа, които няма национална педиатрична болница, а лечението на малчуганите е разхвърляно между клиники в столицата и страната. По данни на Здравната каса 300 хиляди деца годишно се хоспитализират у нас. В София лечението на малчуганите се извършва в 17 болници, а за изследвания и диагностициране родителите са принудени да обикалят от едно място на друго”, отбелязва изданието и припомня срещата между Инициативния комитет за изграждане на детска болница и здравния министър Кирил Ананиев от преди дни, на която Ананиев се ангажира да има развитие по проблема до Коледа.

„За национална детска болница се говори от 40 години. През 1978 година Тодор Живков направи първата копка на голяма детска болница и резултатът днес е недостроена сграда, която не става за нищо, в кампуса на Медицински университет - София. Българската педиатрична асоциация периодично повдига въпроса, че е крайно време в София да има болница, която да обединява всички специалисти, работещи в cфeрата на детското здраве”, коментира още вестникът и припомня: „За последно създаването на детска болница бе обсъждано през 2013 г. Тогава бе решено проектът за нея да се придвижи към МС, но пет години по-късно развитие по казуса нямаше”.

„24 часа” пък се спира на идея, лансирана по време на дискусия за  ваксинопрофилактиката. „Медиаторите, които убеждават ромите да ваксинират децата си, са изключително ефективни и може опитът им да се използва сред недоверчивите майки. Идеята за нова, разширена роля на 230-те медиатори или друга подобна мрежа даде главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев на дискусия по проекта за здраве и ваксинопрофилактика”, четем във вестника.

„През първата половина на 2018 г. медиаторите са съдействали за решаване на над десетки хиляди казуси. Затова и министерството на здравеопазването ще им даде статут в Закона за здравето”, отбелязва публикацията.

„С Ваше участие картината толкова се промени, че вече можем да говорим за „джобове” с рискови групи от неимунизирани по-скоро извън ромската общност - оцени труда на медиаторите д-р Кунчев. Неговата идея е медиаторите да бъдат използвани в мрежа за работа с „хиперинформираните” майки, които спират имунизациите на децата си. Здравните медиатори са съдействали за 7651 имунизации, 17 358 здравни консултации, 9215 профилактични прегледа и още много други дейности само през първата половина на годината. За 1,5 г. над 1800 души си платиха здравните осигуровки, разказа неврологът проф. Ивайло Търнев, председател на фондацията „Здравни проблеми на малцинствата”, допълва още изданието.

„Монитор” пък съобщава за рекордно търсене на инсулин в света. „Глобалната епидемия от диабет подклажда рекордно търсене на инсулин. 10 милиона души няма да получат нужните им инжекции, ако значително не се подобри достъпът до инсулин, сочат резултатите от изследване, цитирани от Ройтерс. От диабет, който води до слепота, бъбречна недостатъчност, сърдечни проблеми, невропатична болка и ампутации, сега са засегнати 9 процента от възрастните хора по света, при 5 процента от тях през 1980 г. Повечето диабетици са засегнати от диабет тип 2, който е свързан със затлъстяване и недостиг на физическа активност. Диабет тип 2 се разпространява особено бързо в развиващите се страни, чиито жители възприемат западния начин на живот. Учени заявиха, че количеството инсулин, нужно за ефикасното лечение на засегнатите от диабет тип 2, ще се увеличи с над 20 процента през следващите 12 години. До инсулин обаче няма да имат достъп половината от онези 79 милиона диабетици, за които се предвижда, че ще се нуждаят от него през 2030 г. Недостигът ще е най-остър в Африка”, пише всекидневникът.