В печата: Състрадателно лечение, отчет на НЗОК за лечението в чужбина, протестът на „Педиатрията“

Експерименталните лекарства, които дават шанс за живот на десетки тежко болни пациенти и у нас и наредбата, която регламентира употребата им, са тема на днешния брой на „24 часа“. "Прилагането на такива препарати определено може да е последен шанс за тежко болни пациенти. Състрадателното лечение би помогнало при тежки форми на всички видове заболявания, но от него ще бъдат обхванати най-вече онкоболните", цитира изданието Деян Денев, директор на ARPharM. „Трябва да се знае, че състрадателната употреба е доброволен механизъм. В него няма задължения от страна на компанията да осигури съответния медикамент и на лекаря да приложи това лечение. То изисква определена степен на координация и желание от страна както на лекуващите лекари, така и от страна на компанията тази терапия да се придвижи. Няма как и не бива да се търси задължение от нито една страна. Единствено е задължение на държавата да осигури такава възможност, разписвайки ред, по който да се случва", допълва Денев.

"Идеята е да се помогне на тези хора да оцелеят и по този начин да се докаже качеството на лечение", допълни и Владимир Томов, председател на Националния алианс на хората с редки болести. Това е другата голяма група пациенти, сред които състрадателната употреба е търсена, защото 95% от редките болести не са с доказано лечение и там непрекъснато се правят клинични проучвания. По думите на Томов във Франция състрадателното лечение започва 30 месеца преди регистриране на лекарството, което като време съвпада с началото на III фаза на клиничното проучване, когато започва изпитването на терапията върху хора. Състрадателната употреба обаче не е механизъм, който ще облекчи и забърза достъпа до нови терапии, категорични са от фармаиндустрията. Според европейско проучване българските пациенти са сред тези, които чакат най-дълго за нови терапии - около 550 дни след разрешаването им за употреба от ЕС. Проучването показва още, че през 2015,2016 и 2017 г. ЕМА е разрешила общо 120 нови терапии, от тях обаче към края на 2018 г. у нас са били достъпни едва 20%“, пише още медията.

„Труд“ съобщава, че НЗОК е започнала да издава решения за лечение в чужбина на нуждаещи се деца. „Издадени са за първи път и разрешения за лечение на две деца със спинална мускулна атрофия с лекарствения продукт Спинраза в България като здравната каса осигурява напълно финансирането на лечението им. Организацията по провеждането му е в прерогативите на Министерството на здравеопазването, допълват от касата. До 16 април 2019 г., Специализираната комисия към НЗОК е успяла да приключи 51 случая от 146 неприключени преписки, които й бяха прехвърлени от ЦФЛД. 86 случая са в процес на окомплек товане на документите, а 35 броя са новопостъпилите заявления в Националната здрав-ноосигурителна каса. Заявленията вече са разгледани от Комисията“, пише всекидневникът.

И родители са подкрепили протеста на педиатрите от Специализираната детска болница в София, информира „Дума“. „Много родители дойдоха на протеста да подкрепят лекарите и медицинските сестри от Специализираната болница за лечение на детски болести. Вчера те излязоха пред лечебното заведение в знак на протест срещу ниското заплащане“, пише изданието.

„Медиците от единствената в момента детска специализирана болница искат достойно заплащане за труда си, отпадане на лимитите, за да могат да приемат и лекуват болните деца спокойно и изработената от тях работа да се плаща от Здравната каса“, допълва още медията.