В пресата: Зам.-министър на съд, реформата в ТЕЛК, 8 000 чакат за бъбречна трансплантация

Всички централни всекидневници днес съобщават за обвинителния акт, внесен от прокуратурата срещу зам.-министъра на здравеопазването Михаил Зортев.

„Разследването е по обявената схема "болница в болницата". Зортев е обвинен, че 2 пъти е дал разрешение на частна болница да дублира лечебни дейности на държавната. Така от 2011 до 2017 г. НЗОК е платила 13 млн. лв. на частната. Законът предвижда от 3 до 10 г. затвор. Бившият шеф на държавната болница д-р Владислав Иванов пък дал под наем сгради на частниците на цени, далеч под пазарните. Наследникът му д-р Светлозар Луканов купил томограф за 780 хил. лв. при пазарна стойност била 380 хил. Врачанската болница е на ръба на фалита“, пише „24 часа“. „По проточилото се дълго време разследване се шумя и преди година, когато представителите на сегашното здравно министерство и МВР се възмущаваха от схемата "болница в болница", допълва „Труд“.

„24 часа“ се спира подробно и на проекта за Наредба за медицинската експертиза, която също е тема на всички централни издания. „От наредбата за ТЕЛК да отпаднат състояния и заболявания, които практически не инвалидизират, като например бъбречнокаменната болест, или пък тези, проявяващи се с напредването на възрастта. Това е становището на лекарите от ТЕЛК комисиите по последните промени в Наредбата за медицинската експертиза, които предложи здравното министерство. Те предвижда събирането на процентите да се прави, когато поне 2 от уврежданията дават 50% инвалидност, а не както сега, това да се прави, ако едно от заболяванията носи 80%.“, информира всекидневникът.

"Промените са по-благоприятни от това, което беше предложено август, но в сравнение с наредбата отпреди това пак са по-ощетяващи", коментира доц. Боряна Холевич, председател на сдружението на лекари от ТЕЛК – София пред „24 часа“. ,До 2000 г. имаше първа, втора, трета група инвалидност и работоспособността се определяше спрямо конкретното работно място на човека. Оценяваше се общото му състояние и отражението на всичките заболявания конкретно върху него. Тогава не се говореше за фалшиви инвалиди. Всички недоразумения в ТЕЛК дойдоха с тази процентна система", допълва още тя. „Тази формула бе един от вариантите, предложени от Национално представителните организации на хората с увреждания", припомни Веска Събева, председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия. Според нея и при този вариант ще останат ощетени хора, които трябва да бъдат насочени към социално подпомагане- квалификации, заетост и друго подпомагане“, пише всекидневникът.

За над 8 хиляди българи, които се нуждаят от белодробна трансплантация съобщава „Дума“, позовавайки се на началника на клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница проф. д-р Емил Паскалев. „В момента 670 българи над 18 г. са бъбречно трансплантирани, като операцията на някои е извършена в чужбина, но са наблюдавани у нас, тъй като са български граждани. В листа на чакащите на Изпълнителната агенция по трансплантация за присаждане на бъбрек са 1016 души, но това не е реална бройка. На диализа са около 4 хил. души, но 12,84%, т.е. всеки осми човек в България, е с бъбречно заболяване. Освен тях по данни на НЗОК над 4 хил. души се лекуват с еритропоетин, което означава, че имат креатинин около 300, т.е. трябва да бъдат включени в листата, което прави 8 хил. души. Като нефролог съм убеден, че те са 2 пъти повече, т.е. около 16 хил. души“, коментира специалистът пред изданието.

Проф. Паскалев подчертава, че един бъбречно трансплантиран пациент в дългосрочен план струва на бюджета 3,5 пъти по-евтино от диализния. Според данните на Клиниката по нефрология и трансплантация 68% от българите с присаден бъбрек работят и плащат данъци и осигуровки.