В пресата: Психично здраве, демография, аптеки

„Близо 96% от пълнолетните българи смятат, че са психично здрави. От тях 19% определят състоянието си като „добро”, като „много добро” - 36% и като „отлично” - 40%. Данните са от проведено национално представително епидемиологично изследване на болестността от чести психични болести у нас на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)”, четем днес в „Труд”.

„Негативна самооценка за психичното си здраве дава едва 1% населението, а около 4% считат, че състоянието на психичното им здраве е задоволително. По възраст колкото по-млади са респондентите, толкова по-добра е представата им за психичното им здраве”, отчита още изданието, като допълва, че мъжете по-често от жените оценяват състоянието си като отлично.

„С напредването на възрастта се отчита спад в дела на хората, които преценяват психичното си здраве като отлично: 59% от 18-29 годишните; 46% - от 30-39 годишните, 44% от 40-49 годишните, 36% от 50-59 годишните, 32% от 60-69годишните, 19% от възрастните (над 70-годишни).

Много добра и добра оценка си дават 38% от 18-29 годишните, 51% от 30-39 годишните, 53% от 40-49 годишните, почти 60% от 50-59 годишните, около 63% от 60-69 годишните и почти 74% от хората на над 70-годишна възраст.

Задоволителна и лоша оценка дават около 3% от младите (18-29 годишни), близо 4% от 30-39 годишните, 3% от 40-49 годишните, 5% от 50-59 годишните, 5% от 60-69 годишните, почти 8% от хората на възраст над 70 години”, пише още всекидневникът.

„Монитор” се спира на демографската ситуация у нас. „Около 3000 са децата, родени от майки под 18-годишна възраст през 2017 г. Това каза демографът към БАН доц. Елица Димитрова и посочи, че България е една от страните в Европа с най-високите показатели за тийнейджърска раждаемост”, четем във вестника.

„Друга тенденция е увеличаването на дела на майките над 40 години. Доц. Димитрова припомни, че от 90-те години в България има процес и по отлагане на второто раждане.

По думите й годишно населението на страната ни намалява с 50 000 души, а 110 000 души умират”, допълва публикацията.

„Дума” пък се фокусира върху проблема със затварянето на аптеката в Бобошево. „Кюстендилската община Бобошево остана без аптека. Досега аптека в Бобошево, която обслужва около 20 села, държал фармацевт, който пътувал всеки ден от София, съобщи БНР. Местната власт търси решение на проблема и води преговори с фармацевт, който да открие аптека възможно най-скоро. До сключването на договор обаче ще мине време, а жителите на селата в района ще са със затруднен достъп до лекарства”, пише вестникът, като отбелязва, че от известно време без аптека е и община Невестино.

„Според регистъра на ИАЛ в страната има 4099 аптеки. България е на второ място в ЕС по брой аптеки на глава от населението - на 1 аптека се падат около 1900 жители, пред нас са само Кипър и Гърция, съобщи преди време председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов. В началото миналата година той обяви, че в 86 общини в страната няма нито една аптека, която да работи със Здравната каса”, допълва още изданието.