ВКС отхвърли жалба на НЗОК срещу решение на по-долна инстанция за надлимитна дейност

Върховният касационен съд отхвърли касационната жалба на НЗОК срещу решение на Апелативен съд Варна, с което НЗОК се осъжда да заплати обезщетение в размер на 33 815 лв., представляваща стойност на извършено лечение от „МБАЛ Тутракан“ ЕООД на пациенти по клинични пътеки за м. март 2016 г.,ведно със законната лихва и разноски. Това съобщиха от Центъра за защита правата в здравеопазването.

В мотивите си съдът посочва:

За да подлежи на касационно разглеждане, въззивното решение следва да страда от такъв съществен негов порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата, въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи.

Наличието на такава предпоставка би могло да бъде обосновано само когато неправилността е обективно и явно установима – например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма, която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др. под. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила при разрешаване на правния спор, необсъждане на доводи и доказателства и несъответствие с тях на крайните изводи, оплакването на касатора не може да бъде отчетено и споделено като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.

В така очертаните рамки настоящият състав на ВКС не преценява обжалваното решение като очевидно неправилно по смисъла на въведената с изменението на ГПК /ДВ бр.86/17г./ предпоставка за допустимост по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Аргументите на касатора в тази насока не биха могли да се възприемат като осъществяващи някоя от изброените по-горе хипотези. Не се сочи кой фундаментален принцип на правото е нарушен с постановеното от апелативния съд решение и по какъв начин е осъществено това нарушение, а такова и обективно не се констатира от състава.

С оглед изложеното съставът намира за липсващо соченото от касатора основание за допускане на касационнен контрол на обжалваното въззивно решение, поради което такъв следва да бъде отказан.