Важно е, че повече няма да има прехвърляне на средства от болнична помощ към лекарствата

"По-доброто и по-качествено здравеопазване няма да дойде от количеството на парите, влети в системата, макар и някои заинтересовани групи да казват, че парите не достигат и само това е проблемът. Напротив - това не е проблемът на една разпробита каца, каквато е Здравната каса, и на една недостатъчно и недобре оптимизирана система, каквато е тази на здравеопазването, колкото повече пари наливаш, толкова по-зле става“. Това каза здравният икономист от Експертния клуб за икономика и политика Аркади Шарков пред БНР.

Шарков е категоричен, че едно от най-важните неща в сферата е политическата воля и дали правителството би подкрепило непопулярни реформи в различни сектори, които биха накърнили определени интереси.

„Въпросът е дали правителството го е страх. В последните години виждаме, че всеки опит за реформа – добра или лоша, е посрещнат с гръмки протести, заплахи и съответно сътресения, които водят до оставките на ръководните лица в здравеопазването и системата остава такава, каквато е била заварена в началото“, каза той.

По думите му едно от добрите неща е, че парламентът се съгласи да не се допуска повече прехвърлянето на средства от бюджета за болнична помощ в бюджета за лекарства. „Това означава, че каквото е договорено със съсловните организации и с фармабранша, трябва да се спазва. В последните години виждаме нонстоп преливане от едната в другата посока и така болничната и доболничната помощ са ощетявани за сметка на медикаментите“, каза Шарков.

Той подчерта, че за да няма проблем с медикаментите пък е нужно да се проведе прогенеричната политика. Единият плюс на бюджета за 2019 г. бил разделянето на бюджета на лекарствата на подпера, а другият – създаването на разходоефективния модел за медикаменти.

Аркади Шарков подчерта, че високият процент доплащане е в сферата на медикаментите – между 65-70%, и то най-вече при медикаментите, които се отнасят към социалнозначими заболявания като хипертонията. В болничната помощ доплащането било между 15 и 20%, но пък сумите там били много по-големи.

Той заяви, че в България има 720 000 здравнонеосигурени лица, както и че е належащо да се намери решение за групата хора, за които държавата трябва да внася здравни вноски – деца, пенсионери, държавни служители и т.н. „Предизборно никой няма да пипне парите на тези групи, от които реално зависят изборите“, смята той. За здравно неосигурените пък въпросът е дали социалното министерство би предприело някаква стъпка“, каза Шарков.

Шарков очаква през 2019 г. опит за реформа в болничната помощ. Той подчерта, че клиничните пътеки от години не са променяни, което води до много добро финансиране на някои специалности за сметка на други. "Надявам се през 2019-а да бъде продължен опитът за реформи и да не се налага отново да си говорим за актуализация, макар че отново най-вероятно ще се очаква и догодина да се покачи бюджетът - въпросът е как и на базата на данни ли, или просто на базата на това, че парите са изразходени отново неправилно", каза той.