Ваксиниране през целия живот - новата цел, която трябва да стане факт до 2030 г.

Ваксинацията е най-рентабилният и ефективен подход за превенция, идва моментът, в който трябва да се смени парадигмата от ваксиниране само в детството към ваксиниране през целия живот.

Този извод прозвуча по време на виртуално събитие, обединило в дискусия лекари, експерти и неправителствени организации. То бе организирано от All Chanel Comunications с подкрепата на MSD.

Парадигмата „Ваксиниране през целия живот“ е възприета като стратегия от ЕК и според предвижданията трябва да стане факт до 2030 година.

Ще се случи ли това и у нас на фона на страховете и колебанията у хората, подклаждани от нарастващата активност на антиваксърите?

Трябва още много усилия в различни посоки, за да се надяваме на някаква промяна. Това е краткият отговор на лекари и експерти, участвали в дискусията.

Според Ванина Кирова от Национална мрежа за децата ваксинационният обхват спада в сравнение с 2020 и 2021 г. при задължителните ваксини и това е много притеснително. Нейните думи бяха подкрепени и от общопрактикуващия лекар д-р Гергана Николова, която обясни, че все по-често в практиката си се сблъсква с предубедени и колебаещи се родители, които отказват ваксини на децата си.

Педиатърът от УМБАЛ „Лозенец“ доц. Йорданка Узунова бе категорична, че е абсолютно необходимо държавата да направи всички ваксини задължителни, за да защити децата. Ваксината срещу HPV също трябва да се включи в имунизационния календар, при това и за момичета, и за момчета, като се разшири възрастовият обхват, посочи проф. Иван Костов. Да се мисли за включването на по-високовалентни пневмококови ваксини, каквито са актуалните тенденции, препоръча проф. Пенка Переновска. 

„Напът сме да провалим програмата за ваксиниране срещу ротавирусните инфекции. Сега работим за удължаване на програмата за ваксиниране срещу грип на хора над 65 години, която според нас трябва да бъде допълнена с ваксини срещу пневмококова инфекция. Неразбирането в обществото обаче е голямо, негативизмът също. Най-същественото е да съумеем да убедим политиците в това, което трябва да се направи“, каза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. Редно е да бъде разширен възрастовият обхват, като се даде възможност и на хора под 65 години, особено с хронична заболявания, да се възползват от програмата за ваксиниране срещу грип, допълни той

„Три неща са особено притеснителни в този момент – намаляващото ваксинационното покритие при децата, увеличаващите се негативни нагласи в обществото към ваксините въобще и липсата на експертно подкрепени политически становища“, посочи проф. Тодор Кантарджиев, медицински съветник в Столична община.

Трябва да променим перспективата и да мислим за ваксинирането като възможност, на която можем да разчитаме през целия живот, категорична бе Милена Костова, управляващ директор на MSD България, Северна Македония и Косово.

„Когато говорим за ваксини, говорим за здраве. Когато говорим за здраве, говорим за култура. Когато говорим за култура, говорим за цивилизационен избор. Когато говорим за цивилизационен избор, говорим за това как една общност и една нация проектират себе си в бъдещето“, завърши тя.