Високо доверие към личните лекари и ниско – към НЗОК, отчита изследване

Тревога по отношение на модела на финансиране на здравеопазването. Ниско доверие в Здравната каса. Осезаеми дялове на смущаващи финансови практики в здравеопазването. Значими дялове на хора, които не са наясно с полагащото се според здравната вноска, както и на пропускащи профилактични прегледи.

Това са част от изводите от специално изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за Здравния барометър. Изследването е проведено между 7 и 14 ноември сред 806 пълнолетни българи чрез пряко лично интервю с таблети.

„Здравен барометър“ е гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието, развитието, ефективността и устойчивостта на системата на здравеопазване в България. Проектът се осъществява от екипа на Центъра за правни инициативи, подпомаган от здравни експерти, юристи и икономисти.

37,3% от внасящите здравни осигуровки у нас ги намират за високи, при 42,5% определящи ги като нормални и 3,8% – като ниски. Разбираемо, хората с по-високи доходи в по-голяма степен намират размера за нормален.

Резултатите са очаквани на фона на общите нива на недоволство, но над една трета намиращи вноската за здраве за висока е индиректен индикатор и за недоверието в модела на финансиране у нас, отбелязват социолозите. Това се потвърждава и от декларираната готовност за плащане повече: ако това ще осигури по-добра здравна услуга, само 38,3% от работещите са готови, като сред тях преобладават основно респонденти с по-високи доходи. Повечето – 50,9%, не засвидетелстват такава готовност. Останалите не могат да отговорят.

Знаят ли здравноосигурените в пълнолетна възраст какво им се полага?

53,0% от тях твърдят така, но има и 37,6% които признават, че не знаят. Прави впечатление, че сред определящите се като запознати в най-голяма степен се открояват хората в по-активен начин на живот и по-добри перспективи за неговото качество. Само 20,2% пък признават, че не знаят какъв е размерът на здравната осигуровка, която плащат, като най-висок е този дял сред най-младите участници в проучването. 71,5% свидетелстват, че знаят този размер. Така размерът се оказва доста по-познат от съдържанието, правят извод социолозите.

42,1% от осигурените лица у нас признават, че пропускат профилактични прегледи, които им се полагат. Оказва се, че мъжете в по-голяма степен са склонни да пропускат прегледи за профилактика. Крехко декларативно мнозинство от 50,6% все пак твърдят обратното. Може само да се предполага нивото на искреност, коментират от социологическата агенция.

70,7% от здравноосигурените не плащат сами профилактични прегледи, срещу 24,2% които го правят. 45,5% от наетите лица твърдят, че ходят на профилактични прегледи, които работодателят им организира. 49,9% не го правят или не разполагат с такава възможност.

Мнозинство от 56,2% от осигурените споделя, че в последните три години например не му се е случвало да потърси контакт директно със специалист, без личен лекар. И ако този показател зависи и от здравния статус, то доверието към личния лекар зависи и от самия пациентски избор и е огромно на фона на различни познати стойности у нас – 75,2% от осигурените пациенти в пълнолетна възраст казват, че имат доверие на личния си лекар. За сравнение, доверието в Националната здравноосигурителна каса е 29,3%, при недоверие от 53,6%. Потвърждава се правилото в социологията за повече позитивно отношение към личните измерения на въпросите, и повече инерционен скептицизъм към обществените.

На въпрос например кое е най-добре: лични вноски или солидарно осигуряване, естествените настроения клонят ясно към личното – в 60,2% от отговорите на всички респонденти, срещу 19,6% съгласни със солидарния принцип и 20,2% неуспяващи да определят. Прави впечатление, че най-възрастните респонденти реагират най-отворено към солидарния модел, коментират социолозите.

Примерът на личното се усеща и в огромното мнозинство доверяващи си на личен контакт и/или връзки при посещение на лекар (69,6% от осигурените). Тези нива на търсене на личното показват и къде е едно от потенциалните „тесни места“ в системата – личното отношение, отбелязват от агенцията.

Обратната страна на личното и зависимото от връзки са нерегламентираното и рушветът, коментират социолозите. 15,7% от всички респонденти в изследването твърдят, че в последните няколко години им се е случвало да им поискат рушвет. 19,4% казват, че им се е наложило да платят в болницата нещо, което намират за излишно. 9% свидетелстват лично за практика в болниците да се пише нещо, а да се прави друго, т.е. когато се стигне и до откровеност от страна на самия пациент, нивата на откровеност взаимно спадат. Посочените няколко дяла са и косвен индикатор за нивата на смущаващи финансови практики спрямо пациенти в последните няколко години, отбелязват още от „Галъп интернешънъл болкан“.