Огромното текучество e големият проблем в Спешната помощ, който остава нерешен, въпреки че в последните години бяха взети мерки за овладяване на агресията и за повишаване на заплатите. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Десислава Кателиева, главен координатор на експертния съвет по Спешна медицина към министъра на здравеопазването.

По думите й проблемът е в това, че няма обръщане към новозавършващите медици и те не познават специалността.

„Може би правилният път е да се въведе задължително обучение по Спешна медицина. Не може да завършиш медицина, да си лекар и да нямаш опит в животозастрашаващи състояния. Достатъчен е напълно един семестър в пети курс, когато вече има достатъчно клинични знания“, добави д-р Кателиева.

В момента се обучават парамедици в страната в Спешни отделения, но тази система не работи достатъчно добре, подчерта зам.-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев. „Трябва да се знае, че дори шофьорите на линейките се водят парамедици, макар че това е най-ниската степен. Идеята обаче не е парамедикът да е шофьор на линейката, а да участва в процеса на всяко едно повикване в спешен порядък. И тук нашата идея е да заложим няколко нива на обучение на парамедици, които да са практически подготвени, за да може те да попълнят редиците на липсващите в Спешна помощ поетапно и да стигнем до там, че да пращаме екипи парамедици на повиквания, които не касаят спешни, а неотложни състояния. Ако започнем тази програма сега, след две години ще имаме първите екипи. Идеята е парамедиците да се обучават в медицинските университети“, обясни той.

По думите му следващата стъпка е да се осигури заплащането им, а крайната визия е лекарите в системата да стоят в центрове за консултация, докато парамедиците поемат функцията на екипите на място.

Председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев заяви, че в момента има около 1500 парамедици, но те могат по-скоро само да помагат на екипите, отколкото да извършват самостоятелна дейност.

„Медицинските университети ще изготвят програмата за обучение, която ще бъде синхронизирана с програмите за обучение в Европа, така че в рамките на две или три години да имаме парамедици, които да работят самостоятелно. Вече обучените парамедици ще имат възможност да се явят на приравнителни изпити и ако покрият изискванията, ще могат да започнат работа веднага“, каза той.

Доц. Тонев допълни, че се предвижда обучението на парамедиците в университетите да започне още от следващата учебна година.

По отношение на инвестиционния проект за модернизация на спешната помощ д-р Грибнев заяви, че има средства, но ще трябват огромни усилия той да се бъде завършен. От встъпването си в Министерство на здравеопазването екипът е установил, че от 200-те обекта, които се нуждаят от ремонт, само 20 са завършени за цялата страна. Проектът обаче ще бъде завършен в срок, увери зам.-министърът.

„В спешната помощ има около 800 линейки. Правим анализ кои са амортизираните, за да ги подменим. В момента тече процедура за доставяне на 42 високопроходими линейки. Третият важен момент – въздушната помощ – за момента не сме имали медицински хеликоптери. Тази нова система с въздушната помощ ще трябва да бъде добавена към системата на 112. Включително се залага изграждането на площадките на тези хеликоптери, поддръжката, обучението на персонала, ролята на медицинските екипи. 6 хеликоптера ще бъдат разположени в различни точки на страната. Те ще бъдат използвани и в случаите на донорство и трансплантации“, поясни д-р Грибнев.

Доц. Тонев допълни, че закупуването на хеликоптерите е заложено в Плана за възстановяване и устойчивост. Те ще бъдат закупени с целеви пари по него и ще бъдат наша собственост.