Властта: Трябва да се направи ясно разграничение между спешна и неотложна помощ

„Спешният център сега е мястото, където се определя дали един пациент е спешен или неотложен. Състоянията, които лекарите са преценили, че могат да изчакат, обикновено могат да се решат и в доболничната помощ и при посещение на специалист в планов порядък. За да няма агресия от страна на пациентите, е необходимо да отбележим, че много важен процес в лечението на спешните състояния е доверието в специалистите“. Това каза зам.-министърът на здравеопазването д-р Петър Грибнев в подкаста на БНР „В центъра на системата“ по темата за Спешната помощ.

Той подчерта, че често представата на пациента за собственото му състояние не отговаря на преценката на специалистите и е необходимо пациента да се довери на специалиста.

„Триажният лист е връзката между това, което пациентът ще ни съобщи за своето състояние и това, с което лекарите ще приключат работата си върху него и ще му поставят работеща диагноза, която ще го категоризира за колко време трябва да получи медицинска помощ“, допълни председателят на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев.

„Ние сме длъжни освен да помагаме на нашите пациенти чрез формите на спешна помощ, и да повишаваме здравната култура на гражданите. Смятам, че трябва да се популяризират и други здравни системи, в които съществуват форми на заплащане при некоректно викане на Спешна помощ“, каза още доц. Тонев.

Той обаче подчерта, че като социално отворена система, законодателната и изпълнителната власт не предвиждат въвеждането на такива мерки. „Смятам, че трябва да се направи една информационна кампания в кои случаи е необходимо или задължително да повикаме Спешна помощ и кога да се търси неотложна помощ в момента или да се посети общопрактикуващия лекар“, каза той.

„Неотложната помощ съществува донякъде и сега, но не функционира правилно. Тя в момента е заложена към доболничната помощ и един семеен лекар, когато не е на работа, трябва да има сключен договор с медицински център, който да поема случаите му. Този начин на формиране на неотложната помощ я прави нефункционираща. Трябва да решим дали ще върнем отново възможността това към ДКЦ-та или към подобни структури към болниците, които могат да осъществяват консултантска дейност. Опцията е да се засили комуникацията между общопрактикуващите лекари и обособените такива центрове, които да е ясно къде са и кои са и съответно Спешната помощ да бъда разтоварена“, коментира д-р Петър Грибнев.

„Свободният прочит досега на правилата за неотложната помощ през личните лекари не доведе до добра услуга. Със законови промени, след публично обсъждане, ние ще се опитаме да централизираме услугата неотложна помощ. Тя да има ясен носител на тази отговорност да е общината, която на определен брой население да има определен брой неотложни кабинети – които основно ще работят във времето, когато личните лекари почиват. Имаме планове и за финансирането им. Ще създадем мрежа от неотложни кабинети, като видим и чуждия опит. Те ще могат да бъдат контролирани и със заплащане за колеги без специалност, предимно млади колеги, които ще могат да преценят всеки постъпил дали е спешен и се вика Спешна помощ или може да изчака до следващия ден“, обясни доц. Тонев.