Водят се преговори между МЗ и МОБАЛ за хеликоптерна площадка

„Идеята да се възстанови хеликоптерната площадка в двора на областната болница във Велико Търново е на Министерството на здравеопазването, разговорите са на предварителен етап“. Това каза пред БНТ д-р Галина Гарева – заместник-директор на великотърновската МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Преди 20 години до болницата имало действаща хеликоптерна площадка, която обаче с времето е започнала да се руши, а сега се използва като паркинг от работещите в лечебното заведение.   

По думите на д-р Гарева това би било едно добро решение, защото Велико Търново се намира на кръстопът, с много важни транспортни връзки наблизо и строящата се магистрала „Хемус“.

„Наблизо е проходът Хаинбоаз, пътят Русе – Велико Търново, който води към Южна България, това е предпоставка и за пътни произшествия, и за по-висок травматизъм. Освен това ние сме в полупланински регион, наблизо е Еленския Балкан, където нерядко планински спасители оказват помощ на пострадали. Идеята не ни е чужда, имало е такава площадка преди 20 години, тя е била лицензирана и се е използвала активно“, каза д-р Гарева.

Д-р Николай Мойнов, завеждащ неврохирургичното отделение, е сред лекарите, които са работили по това време и днес оценява високо възможността, която това съоръжение е давало.

„Това беше едно голямо предимство за болните, тъй като проблемите в неврохирургията се решават за минути“, категоричен бе неврохирургът.

Той цитира случай от практиката си, при който пациент с тежка мозъчна травма е бил транспортиран от Свищов само за 60 минути, докато ако не е имало въздушен транспорт, то пътят с линийка би бил час и половина в едната и час и половина в другата посока, плюс половин час, за да бъзе прегледан и натоварен.

„Същото се отнася и за по-близкия град – Горна Оряховица, пътят дотам е 20-25 минути с линейка и 2 минути и 45 секунди по въздух. Осем минути пък трае полетът до Трявна и до Елена, така че това са несравними величини“, каза още д-р Мойнов.

„По това време имаше изградена координация и се спазваше принципът лекарят да чака болния, а не болният да чака лекаря“, заключи неврохирургът.