Във вестниците: 128 000 души сменили общопрактикуващия си лекар през юни

Близо 128 000 души са сменили личния си лекар през отминалия юни, научаваме днес от „Телеграф“. „Броят им е по-голям в сравнение със същия период през 2015, когато тази стъпка са предприели по-малко от 120 хил. здравноосигурени“, информира вестникът и допълва: „Най-много недоволни от семейния медик са хората в София и Пловдив. Малко над 28 000 са били шута на джипито си в столицата и още над 13 000 под тепетата. На трето място е Варна с почти 11 500. Най-малко смени пък са направени в Смолян и Кърджали. Там нов избор са заявили съответно 1108 и 1278 жители, както и Видин с 1439.“

Понякога смяната се дължи на прекратен договор на медика с НЗОК, а друг път е провокирана от недоволството на пациента, отбелязва публикацията. „Най-честите оплаквания са за искане на пари под масата. В сайта на здравната каса, раздел "Въпроси и отговори“ има десетки съобщения за неправомерно събирани такси. Опитите за рекетиране са най-вече за издаване на направление, болничен лист и всякаква медицинска документация. Други пък са свързани с потребителската такса, която някои джипита завишават по свое усмотрение“, пише изданието.

Според материала, множество въпроси към касата са зададени от бременни жени, на които са взимани между 5 и 25 лв. за различни услуги, макар те да са освободени от такси. „Немалко са и сигналите от майки, които също са бъркали в джоба си, за да плащат извинителни бележки или документи за удостоверяване, че хлапето им е здраво и може да бъде записано на градина“, информира вестникът и продължава: „Друга група недоволстващи са любителите на алтернативната медицина и хомеопатията. В интернет има десетки теми на хора, търсещи препоръка за семеен лекар, който не изписва антибиотици и предпочита първо да опита с народна медицина. Именно сред тях попадат и майките, които са против задължителните имунизации и искат джипи, което само да дава бележки, че ваксините са поставени, без това да е така. И докато едни се жалват, че им искат пари, други са склонни да си плащат, стига личният медик да раздава щедро рецепти, болнични и направления.“

В коментар по темата ежедневникът пише: „Над 80 хиляди направления повече са отпуснати за второто тримесечие на 2016 г. Въпреки това заветните талони все още са дефицит. Някои пък търгуват с тях, превръщайки листчето, което ни дава право на "безплатен" преглед или услуга, в златно. А безплатен е в кавички, защото всеки редовен платец на здравни вноски е покрил от джоба си въпросното направление. Поне веднъж. Ако пък се е бръкнал, за да даде и на джипито - два пъти. Но у нас принципът е такъв - търговията със здравето е доходоносен бизнес. Някои го наблюдават отстрани, други участват в него, но всички го знаят и всеки е замесен. От едната страна са пациентите, които спират да вярват в системата и все по-често се питат защо плащат здравни осигуровки. От другата страна са честните лекари, чиято професия ежедневно е заплювана от свои и от чужди. От трета страна е корупцията в бяло, която подобно на злокачествен тумор расте и обхваща все повече органи. Крайно време е българското здравеопазване да премине на спешна химиотерапия, защото в противен случай скоро ще умре.“

„24 часа“ информира, че до 2 г. многопрофилната болница „Света Марина“ в Плевен ще затвори лечебния цикъл за онкоболните - диагностика, операция, лъче- и химиотерапия. „Около 5 млн. лв. ще се вложат в изграждането на втори корпус, като 1-ият етап с модерното оборудване за диагностика ще бъде завършен през октомври. В определената като „най-умна“ болница в Югоизточна Европа такси от социално слаби не се вземат, за 1 г. от откриването й помощ са получили 14 хил. пациенти, каза медицинският управител проф. Григор Горчев“, четем в изданието.

„Труд“ пък се спира на информацията за орязани болнични бюджети. „Бюджетите на някои болници са намалени с до 22% с решение на здравната каса за юни и юли, каза председателят на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев пред БНР. Освен това има неплатени средства за приети по спешност пациенти за първото шестмесечие, допълни още д-р Иван Маджаров, председател на Българската болнична асоциация“, пише изданието и допълва: „Според Грозев проблемът с намалените финанси за болнична помощ за последните два месеца може да се реши, ако Надзорният съвет на здравната каса изпълни решението и преведе допълнително 134 млн. лева към болниците. "Аз се надявам, че ако надзорът осигури тези 134 милиона, най-вероятно такова намаление до края на годината няма да бъде осъществено", заяви той.

Сега отново се лекуват пациенти, основно приети по спешност, без гаранция да бъдат остойностени, каза д-р Маджаров.

Лимитирането на болничните дейности трябва да намери своето решение в съда и да отпадне, категоричен е Грозев“, пише ежедневникът.