Във вестниците: За здравноосигурителния модел, за спрените лекарства, за медицинските изделия за хора с увреждания

„Да се засили и оптимизира контролът не само на болниците, но и на проверяващите ги хора, пациентите да имат повече самоинициатива по отношение на профилактиката и самоучастие в доплащането за лечението им, управляващите да се обединят и да следват една линия, ако искат да се възстанови загубеният медицински персонал в системата на здравеопазването.

Тези основни мерки за справяне с част от проблемите в здравната система очерта д-р Мирослав Ненков, анестезиолог във ВМА и бивш зам. здравен министър”, четем днес в „24 часа”. Изданието започна допитване сред отличените от кампанията „Лекарите, на които вярваме”, като темата му е какъв да бъде новият модел на здравеопазване.

„Всеки човек, ако е достатъчно активен, може да разбере какво точно включва като обем на здравеопазване това, за което си плаща. Информация има на сайта на здравната каса, вписана е и в Закона за здравното осигуряване. Винаги има от какво да се оплачем, както и да поискаме още не само в системата на здравеопазване, но трябва да се съобразяваме с някои реалности”, категоричен е д-р Ненков.

Според него и в провинцията, и в големите градове достъпността до здравеопазване е много по-добра, отколкото във Великобритания, например, където пациентите могат да чакат и 3 седмици за гинеколог”, пише вестникът.

„Контролът на харчовете на болниците е другият проблем, който вълнува пациентите.

„Факт е, че част от парите за здравеопазване не отиват за това, а изтичат по други канали, но затова има хора, които да ги спрат”, казва д-р Ненков. Липсата на адекватен контрол през годините обаче е довел до проблемите на болниците, които се открояват напоследък - фалити, недостиг на средства, персонал и т.н. Според анестезиолога, контролът не само трябва да се засили, но и да се оптимизира по западен образец - всеки един контрольор, който би взел подкуп, да рискува пенсията, добрата си заплата и доброто обществено положение. Тук, ако контрольорът вземе 20 лв. от проверявания, нищо не се случва. Неглижиращото отношение към контролиращите органи води до проблеми, казва д-р Мирослав Ненков”, допълва изданието.

Доплащането за лечение също е откроено като проблем от читателите на вестника. По този въпрос д-р Ненков заявява, че съучастие на пациентите в заплащането на лечението им трябва да има. „Този дефект, който нанесе мракобесният комунистически режим, е, че направи хората да смятат, че лекарите или здравната система им е длъжна, което не е така. Ние като данъкоплатци плащаме малко за здравеопазване. Когато дойде време да ползваме тези си права, ползваме толкова, колкото сме платили. Няма как да очакваш с парите, които си внасял, да бъдеш излекуван като в Германия

Най-ценното притежание на всеки от нас е здравето ни, а ние сме готови да инвестираме най-малко в него”, казва анестезиологът, цитиран от всекидневника.

Повечето издания продължават да отразяват темата със спрените от ИАЛ лекарства. „Професори кардиолози твърдят, че паниката с изтеглените 62 лекарства е излишна. Припомняме, че преди дни Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) у нас изтегли от пазара 62 медикамента за сърдечно-съдови заболявания. Причината за това бе, че активното вещество в тях, наречено валсартан, е замърсено с примес, който е вероятен канцероген (NDMA)”, пише „Труд”.

„Валсартан е лекарство от групата на ангиотензин-рецепторните блокери, т. нар. сартани, които се използват широко в клиничната практика при пациенти с артериална хипертония, при болни, преживели сърдечен инфаркт и болни със сърдечна недостатъчност, обясни проф. д-р Светослав Георгиев, зам. ректор в МУ-Варна и Ръководител на клиниката по инвазивна кардиология в УМБАЛ „Св. Марина”. За момента няма данни за неблагоприятни последици за приемалите спрените от ИАЛ медикаменти с валсартан. Пациентите не трябва да се паникьосват, а да намерят точната алтернатива на изтеглените лекарства заедно със своя кардиолог. На пазара се предлагат и продукти, съдържащи валсартан на други производители, за които няма данни за съдържание на канцерогенния примес. Алтернативите са над 100”, допълва вестникът.

От друга публикация в „24 часа” научаваме колко са заличените фирми за медицински изделия за хора с увреждания. „Общо 297 фирми са заличени от регистъра на Агенцията за хора с увреждания от 2007 г. досега. Част от тях по желание на търговеца или заради прекратяване на дейността му, а други - за извършени две или повече нарушения в рамките на година. Общо 327 фирми имат право да продават помощни средства на хората с увреждания, показва справка в регистъра”, пише изданието.

„В началото на годината социалният министър Бисер Петков съобщи, че на 80 фирми са отнети правата, защото пробутвали обикновени обувки за ортопедични, при това на цена от 240 лв. На друг човек пък са дадени галоши вместо ортопедични обувки”, допълва материалът.

И още: „През 2017 г. Агенцията за социално подпомагане е отпуснала и изплатила 65 325 чифта обувки за 12 175 517,63 лв. От началото на тази година до края на май вече са отпуснати 4 663 237 лв.”