Във вестниците: За новостите в НРД, за здравната карта

„Джипитата вече трябва задължително да изпращат на преглед при специалист пациенти с риск да развият социалнозначимо заболяване – диабет, сърдечносъдово, рак на маточната шийка, гърдата, дебелото черво, панкреаса. Рискът се определя чрез карта, която включва въпроси и медицински изследвания. Новото задължение е факт от април. Промяната в профилактичните прегледи за лицата над 18 г. се въвежда с новия рамков договор, обяви д-р Галя Йорданова, шеф на дирекция „Извънболнична помощ”, на семинар вчера”, пише днес „24 часа”.

„Всеки пациент има право да поиска джипито да му направи такава анкета за риска. Подобна се правеше и досега, но за втория преглед, на който се обсъждат резултатите, касата не плащаше на личните лекари. Освен това те не бяха задължени и да изпращат при специалист. Сега ще получават пари за този преглед и ще са длъжни да насочат болния съответно към кардиолог, ендокринолог, хирург, гинеколог или уролог”, уточнява вестникът.

„Прегледът при ендокринолог пък от 1 януари догодина задължително ще включва ехограф. Това предвижа нова разпоредба в рамковия договор за доболничната помощ за 2018 г. Сега ехографията се заплаща от пациента, струва между 40 и 50 лв.

„Целта на промените е социалнозначимите заболявания да се откриват рано, да се лекуват навреме и грижата за пациента да не приключва само до констатирането на проблемите”, обясни д-р Йорданова”, допълва изданието.

„Завишава се и профилактиката за рак на маточната шийка. Всички жени между 30 и 40 г. вече ще минават задължителен преглед при АГ специалист и цитонамазка. Досега това важеше само за тези на 30 г. При два поредни отрицателни резултата следващото изследване се насрочва за след 3 г.”, четем още в ежедневника.

„Монитор” се спира на друга новост. „Джипита със специалност, различна от обща медицина, ще имат възможност от средата на тази година да работят допълнително и в болниците. Те ще могат да поемат пациенти в приемните отделения, да помагат в медицинската дейност, но няма да бъдат основни лекуващи лекари там. Това съобщи д-р Гева Стоилова, началник отдел „Договаряне, методология и анализ на болничната медицинска помощ” в дирекция „Болнична медицинска помощ” в Националната здравноосигурителна каса”, пише всекидневникът.

„Например ако един джипи има и специалност по кардиология, ще може да работи като кардиолог и в болница, но без право да отчита самостоятелно клинична пътека, като ще работи в тандем с колега.

По този начин на общопрактикуващите лекари със специалност се дава възможност да поддържат нивото и по другата специалност, ако имат такава, поясни д-р Стоилова”, продължава публикацията.

И още: „НЗОК вече ще плаща само за влято действително количество лекарства на онкоболен в болницата или диспансера, а не както досега за цялата опаковка, в която е останало количество неупотребен медикамент, но не е използвано за друг пациент, а е излято в канала.

По изчисления на касата сега по този начин се разхищават между 10-15 на сто от цитостатиците за раковоболни.

Вече се изисква преди вливания те да бъдат разтваряни и смесвани до състоянието за вливане в болничните или диспансерните аптеки в специални затворени съдове, а не от медицинските сестри по болничните стаи, както се практикуваше до сега.

Целта е остатъкът да не се изхвърля, тъй като в закрития съд той остава годен, а да се прилага на друг пациент, поясни д-р Гева Стоилова”.

„Телеграф” пък се спира на реакциите по новата здравна карта. „Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) ще атакува новата здравна карта в съда.

Документът, който определя нуждите на населението от медицински грижи, бе приет миналата седмица. Той ще важи само една година, а през 2019 г. ще бъде приет нов. Въпреки това веднага, след като картата бе одобрена от кабинета, Български лекарски съюз и Националното сдружение на общините заявиха, че ще я обжалват в съда. Сега към тях се присъединяват и частните болници”, пише вестникът.

„Председателят на НСЧБ д-р Николай Болтаджиев се зарече, че веднага щом документът бъде обнародван в „Държавен вестник”, ще бъде подаден иск пред Върховния административен съд за неговото отпадане. Според Болтаджиев картата нарушава правото на здравеопазване на българските граждани по конституция и не е съобразена с европейските регламенти за свободно движение на хора”, допълва материалът.