Във вестниците: Защитени общински болници, арестуван лекар с подкуп, дела срещу лекари

„Президентът на КНСБ настоя за въвеждането на статут на защитени здравни заведения за общинските болници, тъй като те се оказват най-недофинансирани в системата. Това стана ясно след среща на синдикалното ръководство с представители на Националното сдружение на общините в България”, пише днес „Дума”.

„Общинските болници останаха най-слабото звено в цялата верига, най-недофинансирани и с перспектива на доизживяване и затваряне", коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той е категоричен, че е необходимо общинските болници от търговски дружества да станат защитени лечебни заведения, а общините да ги дофинансират. Защитените общински болници ще гарантират достъпа до здравна грижа на хората, убедени са от КНСБ”, допълва изданието.

„Труд” информира за арестуван лекар, поискал подкуп за лечението на онкоболна жена. „Арестуваха лекар от онкологичния диспансер в Търново с подкуп от 150 лв. Д-р И. П. бил хванат с банкнотите след жалба на сина на 70-годишна пациентка. Хирургът я оперирал от рак и поискал 750 лв. на части. Той прибрал от нея 600 лв., остатъкът трябвало да му бъде даден преди изписването в петък”, разказва публикацията и продължава: „Синът обаче, след като се убедил, че майка му е излекувана, алармирал полицията и тя белязала парите. В момента, в който бабата влязла в кабинета на доктора и му ги подала, нахлули ченгета и го прибрали. При разпитите той се оправдал, че взел парите от пациентката, защото мислел, че му се дават от благодарност, за да се почерпи.”

„Телеграф” пък се спира на делата за лекарска грешка, като разговаря с адвоката по медицинско право д-р Мария Петрова. От думите й става ясно, че едно такова дело на три инстанции може да продължи от 2-3 до 8-9 години. Д-р Петрова отбелязва, че най-съдените лекари са гинеколозите и хирурзите и отдава това на спецификата на тяхната работа - оперативна, високорискова, с елемент на спешност. „И двете специалности предразполагат към напрежение, натовареност, което е и предпоставка по-често да се случват инциденти в тези области”, казва тя и информира, че след тези две специалности се нареждат анестезиолозите, а има немалко дела и с педиатри.

По думите й, най-честите проблеми, заради които се стига до съд, са коремни операции, раждания, особено по оперативен път, когато трябва да се вземе решение дали да се следва нормалният ход и жената да роди по естествен начин или чрез секцио. „Говорим дори за грешки на системата. Имаме например казуси, в които родилка отива за трето раждане. Ясно е, че то трябва да се случи по оперативен път с оглед на някакви показатели, но лечебното заведение и екипът не са подсигурени. Защото да речем най-близкият кръвен център е на 200 км от тази болница, а жената започва да кърви. Или пък започва нормално раждане, в болницата няма анестезиолог, а по някаква причина се налага то да премине в цезарово сечение и се чака час и половина анестезиологът, в което време бебето умира. Давате си сметка какви големи трагедии са това и как не винаги отговорността е персонална на конкретния лекар”, коментира д-р Петрова.

Адвокатката казва още, че дела се водят и за лоши битови условия или за лошо отношение на медицинския персонал към пациент, като отбелязва, че лошото отношение зачестява, особено в провинцията. „Аз го отдавам на това, че лекарската работа е изключително отговорна и натоварваща, но в същото време не оправдавам лекарите, които имат такова отношение”, коментира Мария Петрова.

Отбелязва също, че има сериозен проблем с отношението към психичноболните: все още има много лечебни заведения, в които те биват връзвани, третирани по недостоен и нехуманен начин. „Това в повечето случаи става не от самите лекари, а от помощния персонал, който се намира изключително трудно”, посочва тя.