Във вестниците: НЗОК осъдена за неплатена надлимитна дейност, критерии за здравна карта, апаратура по здравна карта

„Поредна болница осъди НЗОК за неизплатена дейност. Този път касата трябва да плати 175 126 лв. на областната МБАЛ „Д-р Иван Селимински” в Сливен. Решението е на Административния съд в града”, пише днес „Труд”.

„Предявеният от болницата иск е за надлимитна дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури през май, юни, октомври и ноември 2016 година. По-голямата част от претендираната сума е за оказана помощ при спешни случаи. Размерът на средствата е бил доказан при проверки от РЗОК, приет и осчетоводен, но до момента не е платен. НЗОК е осъдена да плати и близо 12 200 лева за съдебни разноски”, допълва вестникът.

Лимитите на болниците са тема и на публикация в „Дума”. „За премахване на лимитите на болниците и за нови, по-високи цени на клиничните пътеки настоява депутатът от БСП д-р Иван Ибришимов. Това стана ясно по време на срещата му с граждани на приемна в Кюстендил”, пише всекидневникът.

„В края на миналата седмица в писмо до управителя на НЗОК председателят на БЛС поиска обяснение за размера на лимитите на болниците по новия Национален рамков договор. В УС на БЛС са получени редица сигнали от различни болници в страната, предимно общински, че за дейност през април 2018 г. са им разпределени занижени и недостатъчни месечни стойности. БЛС настоява за преразглеждане и увеличаване на определените от Надзорния съвет на НЗОК месечни стойности на болниците”, уточнява материалът.

Друга публикация в изданието пък се спира на Здравната карта. „На какви принципи почива Националната здравна карта (НЗК) и на каква база са заключенията за необходимостта от закриване на сериозен обем от легловата база, както и по какъв начин ще се формира разпределението на болничните легла по региони?” Това питане отправят към министъра на здравеопазването депутатите от БСП проф. Георги Михайлов, доц. Георги Йорданов, д-р Илиян Тимчев и Георги Гьоков. Въпросът все още не е получил отговор”, пише ежедневникът.

„Отговор очаква и въпросът на депутатите Иван Иванов и проф. Михайлов за критериите, по които е изготвен проектът за областна карта на Шумен, както и методологията, по която е определено нивото на компетентност на отделенията в лечебните заведения и броят на леглата в тях”, продължава вестникът и припомня: „От дружеството на лекарите в МБАЛ В Шумен обявиха още в началото на май, че според проекта за НЗК са отнети легла за III ниво на компетентност в акредитирани отделения като неврологичното, УНГ. Намален е броят на леглата за II ниво в ключовите специалности неонатология, кардиология, пулмология и фтизиатрия, инфекциозни болести, урология. Отнети са легла II ниво за гръдна и детска хирургия и е предвидено да минат в III ниво. В областни болници е много трудно, почти невъзможно да бъде постигната акредитация за тези специалности III ниво, което означава, че ако няма предвидени легла за II ниво, шуменската болница ще остане без гръдна и детска хирургия, коментират лекарите”.

Данни от здравната карта са и във фокуса на вниманието на „Сега”. „В България има прекалено много високотехнологична апаратура за скъпо лечение и немалка част от нея е излишна, сочат данните от новата национална здравна карта, предложена от Министерството на здравеопазването. Някои от апаратите са близо два пъти повече от нужното за диагностиката и лечението на пациентите. Концентрацията е в по-богатите райони, а в бедните модерната техника не достига”, информира изданието.

„Високотехнологичната апаратура е както в частни, така и в държавни болници и дори в общински онкодиспансери. В обществените лечебни заведения тя е купувана или с държавни пари, или по линия на еврофондовете”, уточнява публикацията.

„Най-фрапиращ е броят на ангиографите у нас - 75, при необходими за страната според здравната карта 40. (...) За 3-4 години от нула апаратите за радиохирургия, известни у нас като кибер нож, са станали 10 - при необходими 7. Т.нар. ПЕТ скенери за позитрон-емисионна томография у нас са 9 при нужни 4 според картата. Апаратите за емисионна компютърна томография са 9 при необходими 7. Апаратите за ядрено-магнитен резонанс са 37 при нужни 39”, изрежда материалът.

„Очаквано въпреки общия по-висок брой скъпи апарати бедните райони, като Северозападния например, страдат от недостиг на модерна медицинска техника. При нужни 5 ЯМР там има само 4, като и четирите са в Плевен, линейните ускорители са 2 при нужни 4, а скенерите - 6 при необходими 10”, пише още изданието.