Във вестниците: Недостиг на направления, протести във Враца, трансплантации

„Не достигат направления за лабораторни и образни изследвания на пациентите. Това съобщи доц. Любомир Киров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари. Той поиска здравната каса да отпусне повече средства за изследвания“, четем днес в „24 часа“.

„Все още не е определен броят на направленията, с които джипитата и специалистите в доболничната помощ ще разполагат през последните 3 месеца на годината. Очаква се това да стане тази седмица на заседание на Надзорния съвет на касата. По информация на „24 часа“ обаче броят им ще е същият както предходното тримесечие - 1,6 млн. направления за преглед при специалист, близо 300 хил. за високоспециализирани дейности и малко над 20 млн. за изследвания. В момента лекарите са помолени с писмо от шефа на НЗОК проф. Камен Плочев да не използват повече от 1/3 от направленията, които са имали за предните три месеца на годината, докато новите бъдат отпуснати. „Към края на всяка година има подобна практика, докато се изясни какви средства има в бюджета“, обясниха от здравната каса. Според доц. Киров това няма да ограничи достъпа на пациентите до медицинска помощ и изследвания“, пише още вестникът.

„Труд“ се спира на поредния протест във Враца заради болницата. „Врачани блокираха за кратко възлов булевард в града си за пореден път в опит да спасят болницата си от фалит. Това е най-голямото лечебно заведение в Северозапада, което няма алтернатива.

Врачани се опасяват, че ако няма болница, а случаите са спешни, едно пътуване до болница в Монтана или в София може да се окаже фатално. Позицията на протестиращите медици изрази и синдикалният лидер д-р Емил Младенов“, пише изданието.

„Докато не бъде ясно заявено какво е решението, докато не се вземат конкретни мерки, протестите продължават. Тези хора не могат да живеят с 200 лева на месец, дадени на две части. Моите уважения, ако някой може, нека да опита да го направи, заяви д-р Младенов“, продължава изданието и допълва: „Заплати в МБАЛ „Христо Ботев“ не са давани от юли. Протестиращи обясняват, че не става дума само за финансови средства, а и за нуждата на хората от болнично лечение. Ако болницата бъде затворена, пациентите ще бъдат обречени, защото друго лечебно заведение, което да изпълнява социални функции на територията на Враца, няма.“

„Дума“ излиза с коментарен материал по случая. „Врачанската болница била имала същите проблеми като Ловешката. За да сме докрай откровени, проблемите на Ловешката в голяма степен повтарят тези на Старозагорската и кой знае на колко още държавни болници. До вчера проблем за здравните власти бяха само малките общински болници. Днес проблем са и онези държавни, които до преди 25 години се наричаха окръжни. Ако до вчера упреците бяха към общините и кметовете, днес въпросите към собственика се премълчават, а упреците са към болничните управители, нищо, че шефовете на държавните лечебни заведения се назначават практически от министъра на здравеопазването“, пише изданието и допълва: „Всъщност, въпросите са към собственика на държавните болници - министърът на здравеопазването. Не конкретната личност, а институцията. Защото, ако някой гражданин има собственост, никой не го пита дали я ползва или не, държавата просто си иска данъците. Казано иначе, щом си собственик - плащай. И защото днешното състояние на държавните болници не е от днес, нито дори от вчера. Например към 30 юни 2009 г. задълженията на болниците възлизат на 281,7 млн. лв., в края на юни 2013 г. са 389,7 млн. лв. (с 38,4 млн. повече от предходната година), а към средата на т.г. задълженията достигнаха 417 млн. лв. През последните 7 години експериментите не спряха, кабинетите „Борисов“ 1, 2, 3 и т.н. не се умориха да търсят „виновника“ за състоянието на лечебните заведения извън собствените си правителства, управляващи мнозинства или назначените по партийна заръка шефове на касата.“

Донорството и трансплантациите също са във фокуса на пресата. „До началото на септември 1129 българи са били включени в листата на чакащите трансплантации. Това сочат данните на Изпълнителната агенция по трансплантация“, пише „Труд“.

„Затова Общественият съвет в подкрепа на донорството - Сливен започва информационно-разяснителна кампания в областния град. Под мотото „Частица от теб може да бъде за някого целия свят!“ ще бъде отдадена почит към паметта на донорите и ще бъде изразена благодарност към техните близки.

Общественият съвет в Сливен бе създаден в края на 2013 година и е първият по рода си в страната. Основни инициатори бяха специалистът от Регионалния исторически музей Дора Пондалова и анестезиологът от областната болница д-р Николай Иванов“, информира ежедневникът.