Във вестниците: Опасност от морбили, спешна помощ на морето, нов здравен модел

„Има опасност от епидемия от морбили. В Румъния вече се случва за втори път. Първия път беше след нашата епидемия през 2009/2010 г. При тях беше 2011/2012 г.” Това съобщи доц. Атанас Мангъров, шеф на Първо детско отделение на Инфекциозна болница в София, пред „24 часа”, пише днес вестникът, като уточнява, че той коментира случая на 2-годишно от пловдивския квартал „Столипиново”, което е в болница със съмнение за морбили.

„Според него рисков фактор е това, че по време на предишната епидемия у нас имало места, където повече от половината от болните не били имунизирани, макар по документи да са. Случвало се личните лекари формално да записват, че някой е имунизиран, ако им откажат или не могат да намерят пациентите си в циганските гета”, четем в ежедневника.

„Имунизациите у нас са задължителни, но на думи. Тези, които не искат да се ваксинират, за тях на практика няма никакви санкции. Има 4 акта на родители, които отказват имунизации, но са паднали в съда по формални юридически причини”, коментира доц. Мангъров. Според него статистиката, че е ваксинирано 92% от населението, не е много сигурна”, допълва изданието.

Още преди настъпването на пролетта „Монитор” обръща поглед към летния сезон и осигурената спешна помощ на морето. „Варна има достатъчно спешни медицински екипи и няма необходимост от допълнителни попълнения от лекари за обслужване на туристите през летния сезон. Това заяви вчера д-р Мая Рашева, директор на Центъра за спешна медицинска помощ в морската столица. „През лятото сигналите, получени в спешна помощ, нарастват, като това е обяснимо с многократното увеличение на броя на хората в града през туристическия сезон. В тази връзка се стремим да осигурим максималния брой екипи, които са предвидени по щат”, уточни д-р Рашева. Тя допълни, че поради липсата на кадри, в предишни години е било нужно да се привличат хора от вътрешността на страната, защото там работата през сезона не е толкова интензивна, а край морето има нужда от медици. Освен това, местните кадри са излизали в отпуск, какъвто не са имали възможност да вземат години наред”, пише вестникът.

Пресата днес се спира и на доклада за работата на ЦФЛД. „Фондът за лечение на деца в чужбина е бавил с месеци свои решения, не е разглеждал заявления за помощ, а бившият му шеф Владимир Пилософ не е декларирал, че заема други длъжности, които го поставят в конфликт на интереси. Това сочат резултатите от проверка на Министерството на здравеопазването за периода от септември 2015 г. до октомври 2016 г., съобщени вчера от БНТ”, четем в „Стандарт”.

„Проверката е по сигнал на петима членове на Обществения съвет на фонда от октомври 2016 г. Докладът е от 127 страници, като в 24 от тях информацията е прикрита, защото проверката е предоставена на прокуратурата.

Здравното ведомство е знаело за резултатите от инспекцията от 2 декември 2016 г.”, уточнява вестникът и посочва редица нарушения, описани в доклада.

„Един от изводите на комисията е, че нарушенията се дължат на липса на управленска компетентност от страна на директора”, пише още „Стандарт” и в добавка посочва, че като директор на фонда проф. Пилософ не е декларирал две свои длъжности, които го поставят в конфликт на интереси, а външни експерти също са спестили подобна информация в декларациите си.

В „Сега” пък откриваме материал, посветен на нов модел на здравна система. „Това е идеята за value healthcare - здравеопазване на ползата, стойността, резултата, качеството. И е реакция на досега доминиращите, ориентирани към бясно отчитане на дейност системи, каквато е и българската”, пише вестникът.

„Проблемът с постоянния ръст на разходите и липсата на съответстващо качество е общ за цял свят. Така преди 10-ина години се появява идеята за нов подход. "Value healthcare е стойностна (полезна, ценна) медицинска помощ, като value of healthcare се измерва като съотношение между качество и цена. Колкото повече увеличаваме качеството или намаляваме цената, ще увеличим полезността на медицинската помощ. В този случай цената на медицинската помощ не се измерва само с преките разходи на доставчика на медицински услуги или разхода на пациента, а с няколко разхода: директни разходи на доставчика и пациента; цената на изгубените възможности, както и дългосрочни разходи”, обяснява адвокат Мария Шаркова. Тя работи като адвокат с различни лечебни заведения и има специализация в областта на медицинското право, общественото здраве и здравните политики в университета Емори, САЩ”, четем в изданието.

Идеята на авторите на модела е, че принципът в здравните системи в момента е доставката (у нас НЗОК купува услуги) - те осигуряват определени услуги и са организирани около лекарите. А в центъра трябва да е пациентът (любимо клише на всеки български политик и съвършено изпразнено от съдържание у нас), отбелязва вестникът. „Фокусът трябва да се измести от количеството и рентабилността - колко и на каква цена се правят прегледи и изследвания, към резултатите, постигнати за пациента”, допълва публикацията.