Въвеждат нови изследвания, заплащани от Касата, с изменения в Наредба 9

Редица промени предлага министърът на здравеопазването в проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, става ясно от мотивите към проекта, публикуван от МЗ за обществено обсъждане.

Дейности и процедури, прехвърлени в СИМП

В Специализираната извънболнична медицинска помощ са включени няколко нови дейности и изследвания за по-качествена и навременна диагностика и лечение.

Включено е допълнително изследване - туморен маркер Протеин на човешкия епидидим 4 - HE4, което ще позволи извършване оценка на риска за малигнизация или метастази при тумори на яйчниците. Изследването е от значение за ранното откриване на злокачествени епителни тумори на яйчниците и по-прецизна оценка на риска от ранни метастази, което ще даде възможност за навременно лечение. Включено е и изследване на D-димер (фибриндеградационен продукти) за извършването на оценка на риска за тромботични усложнения при различни заболявания, вкл. и при пациенти с дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия и др., вкл. усложнения при пациенти със SARSCoV-2 инфекция. „Изследването е от значение за навременното откриване на нарушения в процеса на кръвосъсирване и чрез тълкуване на резултатите ще се даде възможност за навременно предприемане на терапевтични мероприятия за предотвратяване на фатални усложнения от тромботично естество“, категорични са от МЗ. Във връзка с COVID е добавено и изследване за количествено определяне на антитела от клас IgG срещу Spike протеина на SARS-CoV-2, което ще позволи оценка и проследяване на имунния отговор при лица, които са преболедували или са се ваксинирали.

В пакета дейности, заплащани от бюджета на НЗОК, е включено и изследване за установяване на минимум 14 високорискови канцерогенни типове на Човешки папиломен вирус (HPV), като се предвижда изследването задължително да обхваща HPV 16 и HPV 18.

„Ракът на маточната шийка е вторият най-често срещан тип рак сред жените, след този на гърдата. Човешкият папиломен вирус е високо устойчив към условията на външната среда, което спомага за широкото му разпространение. В повечето случаи, инфекцията протича безсимптомно. Съществуват над 100 типа Човешки папиломен вирус, като 14 „високо-рискови” типове могат да причинят рак на шийката на матката и други карциноми в областта на гениталиите. От тях, HPV 16 е най-канцерогенният тип, причиняващ 50-60% от всички ракови заболявания на шийката на матката, а HPV 18 участва в причиняването на 10-12% от случаите. Ракът на маточната шийка е лечим, ако бъде открит и диагностициран навреме. С оглед на това се предлага включване на възможност за HPV-генотипиране чрез високоспециализирана, PCR технология за специфичното откриване на всеки един от „високорисковете” HPV-типа (HPV 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59, 66 и 68)“, подчертават от министерството.

С изменение в Наредбата се дава възможност Високоспециализирани диагностични изследвания – компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс при деца да се извършват и под обща анестезия и в извънболничната медицинска помощ. Изследваният трябва да се правят след обстоен преглед от специалист по педиатрия и съвместно заключение със специалист по Образна диагностика, както и да се осигури 24-часово активно наблюдение при необходимост след обща анестезия.

Създава се възможност амбулаторни процедури, чието изпълнение се допускаше само в условията на болнична помощ да бъдат извършвани и в условията на извънболнична медицинска помощ, в съответствие с медицинските стандарти.

Извършваните в лечебните заведения дейности ще бъдат прецизирани и по отношение на изпълнението им в лечебните заведения от различните нива на здравната система, чрез отделянето на дейности от болничната в извънболничната помощ. Основно това касае оперативни процедури в областта на медицинските специалности като Хирургия, Ортопедия и травматология и др.(например инцизии, ексцизии, ексцизионни почиствания, фасциотомии, остеотомии и т.н.), със сложност и тежест, позволяващи извършването им в амбулаторни условия.

Въвеждат обучение на пациенти с диабет

С изменение в Наредбата се въвежда нова амбулаторна процедура „Обучение и подпомагащо консултиране на пациенти с диабет“. Предлага се по амбулаторната процедура да се осъществява обучение на лица с вече уточнени диагноза и лечение, които да получат допълнителна информация за заболяването си и провежданото лечение, препоръки за самонаблюдение и контрол, за поведение в ежедневието и при промяна в състоянието и други въпроси, свързани с контрола на диабета.

Предлага се по тази амбулаторна процедура да бъде предоставяно подпомагащо консултиране и да бъдат обучавани пациенти с инсулинозависим и неинсулинозависим тип диабет, като изпълнението на тези дейности е с цел увеличаване знанията, съзнаването или разбирането на заболяването от пациента и предоставяне от страна на специалистите на съответните препоръки, с цел мониториране, управление, поддържане или подобряване на здравното състояние и от там ограничаване на появата и прогресирането на евентуалните усложнения на диабета с последващо намаляване на инвалидността и смъртността.

За осигуряване на качествено лечение и по-добър контрол на инсулинозависимия диабет при част от пациентите с това заболяване се прилага използването на продължителна инсулинова инфузия с инсулинови помпи и/или сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата. За осигуряване на възможност за по-добро медицинско обслужване на пациентите, ползващи инсулинови помпи и сензори за продължително мониториране на глюкозата, с проекта се залага създаване на отделна амбулаторна процедура "Диагностика и лечение на пациенти с инсулинозависим диабет, ползващи инсулинови помпи и/или сензори за продължително мониториране на нивото на глюкозата".

Въвеждат се и медицински критерии за проследяване на състоянието на пациенти с тежка мозъчна увреда

С проекта за изменение се въвеждат и медицински критерии за проследяване на състоянието на пациенти с тежка мозъчна увреда, при които се уведомяват координаторите по донорство, определени по реда на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

„По този начин, конкретизирането на алгоритъма на клиничната процедура в тази част ще стандартизира и подобри наблюдението и сигурността за пациентите и ще затвърди усилията на Министерството на здравеопазването за повишаване качеството на грижа за пациентите и ще създаде оптимални условия за развитие на трансплантациите в страната, с оглед нарастващия брой пациенти, които се нуждаят от трансплантация на различни органи като животоспасяваща операция“, казват от МЗ.

От Министерството допълват, че по данни от ИАМН към 4 ноември 2021 г. в листите като потенциални реципиенти на бъбрек са вписани 900 лица, на черен дроб – 42, на сърце – 40, на бял дроб – 21 лица.

Целия текст на проекта може да видите тук.