ГДБОП ще следи контрола на хранителните добавки

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ към МВР (ГДБОП) ще разглежда продукти като пептиди, витамини, глутатион, ресвератрол и други вещества, предназначени за парентерално приложение с козметична и/или профилактична цел или с цел отслабване, като „стоки с висок риск" и ще проследява контролната дейност.

Това става ясно от отговора на министъра на здравеопазването Катя Ивкова на въпрос на депутата от ДБ Катя Панева относно нерегламентираното предлагане и разпространение на инжекционни пептидни продукти чрез социалните мрежи и необходимите действия за защита на общественото здраве.

В момента тези стоки се продават като хранителни добавки в интернет, дрогерии, магазини и аптеки и за контрола върху тях отговаря Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Министърът уточнява, че решението е взето след проведени работни срещи с Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).

„В рамките на срещите са обсъдени действащата нормативна уредба, компетентността на отделните институции, установените практики по нерегламентираното предлагане и разпространение на инжекционни пептидни продукти чрез интернет платформи и социалните мрежи, както и възможностите за предприемане на законодателни, контролни, информационни и организационни мерки за ограничаване на риска за общественото здраве“, казва Ивкова.

Освен правомощията, възложени на ГДБОП е изготвена и информация за гражданите относно рисковете, свързани с употребата на лекарствени продукти или продукти, имитиращи лекарствени продукти, когато същите са закупени чрез социалните мрежи, интернет платформи или други неоторизирани канали за продажба, която предстои да бъде публикувана.

Министър Ивкова допълва, че вече е оценена и необходимостта от ратифициране на Конвенцията за престъпленията с медицински продукти.

„Конвенцията за престъпленията с медицински продукти е първият международен правно обвързващ акт, с който се определят като престъпни деяния: фалшифицирането, производството и доставянето на лекарствени продукти с търговска цел без разрешение за продажба или без спазване на стандарти за безопасност. Освен наказателно правни мерки, Конвенцията предвижда и мерки за превенция и защита на жертвите на такива актове“, казва здравният министър.