Галина Захариева: Причина за агресията срещу нас е в неработещата здравна система

„Причините за агресията срещу медици според нас е в неработещата здравна система. Институциите трябва да променят системата, за да няма напрежение и агресия", Това каза пред Радио София фелдшерът Галина Захариева, заместник-председател на УС на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ).

Тя бе категорична, че в спешната помощ се работи при най-тежки условия и има остра нужда от дълбоки реформи.

"Няма достатъчно медицински персонал, единствено нашите колеги останаха да крепят тази система. Условията на труд са лоши, даже бих казала – тежки. Малко на брой екипи, допълнителни дежурства, които водят до натрупване на умора, лошо оборудване, несправедливо заплащане и никаква защита на тези хора на терен", посочи Галина Захариева.

По думите й проблемите в системата са основната причина за напрежение.

"Нашите хора изпълняват функции, които изобщо не са предмет на спешната помощ. Едва 35% от повикванията всъщност са спешни. Всички останали покриват луфта на една реално неработеща и зле управлявана система, и нашите колеги имат нещастието да поемат гнева на пациентите от неуредиците, които най-вече са в извънболничната помощ, по-скоро в нейната недобре изградена и достъпна структура", каза фелдшерът.

Тя описа картината като неподредена и неорганизирана.

„Пациентите след работно време – след 17 ч. Или дори по-рано, няма към кого да се обърнат. Дежурни кабинети и неотложна помощ също. В София може да се потърси помощ, все пак има много болници, но в провинцията, по селата не е така. Това е причината пациентите да търсят спешна помощ. Да не говорим за неосигурените, които така или иначе няма къде да отидат на друго място и всъщност спешната помощ поема всичко. И докато се занимава с неспешни пациенти, страдат спешните", каза Галина Захариева.

Тя даде пример с обслужването на София са необходими около 60 екипа, но в момента на дежурство работят около 18-20 екипа и то в най-добрия случай.

„Хората не се длъжни да знаят стандартите в спешната помощ, всеки който се чувства зле иска някой да дойде и да му помогне. Но те нямат към кого да се обърнат. Освен това и алгоритмите са неадекватни", обясни фелдшерът. 

"За мен проблемите започнаха, когато думите "медицинска помощ" се замениха с "медицинска услуга". Медицината е наука и изкуства, медицината е помощ а не услуга" подчерта тя и призова институциите да променят системата. И припомни, че твърде много проблеми съпътстват ежедневието на фелдшерите - ниско заплащане, нежелание на младите да тръгнат по този път заради непривлекателните условия, трета категория труд, а не втора, каквото имат другите спешни служби.