Гвоздейков: Няма ясна визия как ще се развива проектът с хеликоптерите във времето

Предстои работна среща, на която ще бъдат уточнени законодателните промени, необходими за работата на системата

„Нека да не връщаме времето назад, важното е, че има някакво развитие на този процес. В момента няма нищо критично, което да е на ръба на закона, а той допуска директно договаряне, когато има само един подал оферта участник. Важното е, че най-накрая България ще има медицински хеликоптери“. Това заяви пред БНТ Георги Гвоздейков, изпълнителен директор на Държавния медицински въздухоплавателен оператор.

Има срокове, които притискат, такъв е например по програма „Региони в растеж“, по която до края на 2023 г. трябва да имаме въздухоплавателно средство, така че буквално всяка секунда трябва да се използва, за да успеем във времето, апелира той.

„Финансирането за хеликоптерите идва от Плана за възстановяване и развитие, по принцип това е скъпа дейност. В цената за доставката има включени услуги – обучение на част от пилотите и част от техниците, поддръжка. Хеликоптерите ще бъдат с пълно медицинско оборудване, ще има необходимите инструменти за по-нататъшното обслужване“, уточни Гвоздейков.

Според активиста за каузата ХЕМС Виктор Иванов с директната поръчка се губи прозрачността на хеликоптерите, но вече всички заинтересовани страни са готови да направят компромис с прозрачността, за да се случи тази услуга след 10 години „боксуване“.

Според Иванов вече е очевидно, че нещата се бавят толкова заради липса на административен капацитет от страна на Министерство на здравеопазването, Министерство на транспорта и Министерство на вътрешните работи.

Това е комплексен проект, който включва координация между три министерства, но очевидно това не се е случило точно по тази причина, явно има и противоположни интереси на икономически кръгове, смята активистът.

„Мисли се „един метър напред“, няма ясен хоризонт. Няма ясна визия как ще се развива този проект във времето и по какъв начин ще става неговата финансова издръжка, защото тя не е никак малка“, коментира по този повод Гвоздейков.

По думите му, когато се прави такъв стратегически проект, трябва да ясно кой ще носи отговорността занапред.

„Ако в началото годишната поддръжка хипотетично струва 20 млн. лв., то тя ще се покачва във времето, тъй като техниката остарява и това трябва да е ясно“, каза Гвоздейков.

Трябва да използваме опита на други страни, може да се приеме, че средно един летателен час с поддръжка и заплати струва 4500 евро. т.е. 9000 лв. Една успешна мисия, приключила със спасяване на човешки живот, ще струва 20 000 лв. по най-груби сметки, каза Виктор Иванов.

Георги Гвоздейков обясни, че в 98% от европейските страни финансирането, което в началото е било държавно, с времето се променя и става обществено.

„РЕГА – швейцарската компания, работи на принципа на сдружение с нестопанска цел. Тя има около 3,5 млн. членове – физически и юридически лица, които плащат членски внос. Представете си ако те плащат по 50 швейцарски франка всеки, какъв приход генерира РЕГА. Скоро излезе съобщение, че те инвестират в 21 нови хеликоптера от последно поколение“, даде пример той.

Според Виктор Иванов финансирането може да се случи и през застраховки и през бюджета за спешна помощ. „Има добри примери за това как тази система може да се самоиздържа“, категоричен бе той.

Към 6-те хеликоптера трябва да прибавим още два, за да може да бъде обезпечена цялата територия на страната в допустимото време, което според стандартите на Европа е максимум 25 минути достигане до мястото на произшествието. България ще бъде разделена на 6 зони – 3 от южната част на Стара планина и 3 – от северната й част, като идеята е всяка зона да покрива периметър, който позволява да се осигури този времеви диапазон. Може би по тези критерии базите ще бъдат Пловдив, Ямбол, Сливен, за да покрива и зоната на Черно море, в Северна България – между Варна и Шумен, Горна Оряховица, Плевен - Долна митрополия, обясни Георги Гвоздейков, но уточни, че откъм инфраструктура за болници нещата са много зле.

Според Виктор Иванов е важно и кадрите, с които разполагат трите министерства, да положат максимални усилия, за да тръгне процесът напред.

Утре е предвидена работна среща с участието и на д-р Александър Симидчиев, на която трябва да стане ясно кои закони и подзаконови нормативни актове трябва да се променят без отлагане още преди да се дошли хеликоптерите, стана ясно още от разговора в студиото.