Георги Пеев: Трябва да обърнем поглед към важните неща, за да има донорство

Нещо в системата се счупи, до 2016 г. имахме повече трансплантации, каза той

"Участието на всички трансплантирани хора в състезания е да докажат нагледно, че донорството е живот". Това каза пред Нова телевизия Георги Пеев, който завоюва титлата по плуване на 100 метра бруст на Световното първенство за трансплантирани, което се проведе в Пърт, Австралия.

Той сподели, че се чувства страхотно, но му е малко мъчно, защото българският отбор е бил най-малообройният, само от двама, и дори отборът на Уганда е бил по-многоброен. В първенството са участвали всякакъв вид трансплантирани, в това число и с трансплантация на стволови клетки, имало е плувци, които са просто феноменални.

„Постигнах това, за което отидох в Австралия. А именно – да има огромен отзвук в България нашето участие с Огнян Ганчев. Да се чуе, че има огромен проблем с органното донорство и да може да се правят повече трансплантации, за да се спасяват повече животи. Защото на този свят няма нищо по-ценно от човешкият живот“, каза шампионът.

„Участието на всички трансплантирани хора в тези състезание е от една страна да благодарят на своя донор и на семействата, решили да спасят човешки живот. От друга страна – да докажат нагледно, че донорството е живот. Затова участваме в тези състезания. Аз не съм професионален спортист, но след трансплантацията започнах да плувам”, сподели той.

Георги Пеев разказа накратко историята си. През 2011 г. след прекарано вирусно заболяване се оказва, че има проблем с бъбреците, оказва се и, че майка му може да му бъде донор,

Малко по-късно му е поставена диагноза вирусна дилатативна кардиомиопатия. В края на 2012 г. е типизиран като чакащ за сърце и през август 2013 е трансплантиран, а година и половина по-късно са трансплантирани и бъбреци. И до ден днешен поддържа връзка със семейството на донора си, особено близки са.

Георги признава, че по онова време е имало светлина в тунела – имало е Изпълнителна агенция по трансплантациите, тогавашният директор д-р Марияна Симеонова е постигнала договорка за трансплантации на бял дроб на българи във Виена от проф. Клепетко, но изведнъж всичко това се е счупило.

„Ако видите колко трансплантации са се правили в България, 2013, 2014, 2015, 2016 г.Миналия ден ми се насълзиха очите, 88 трансплантации са се направили в Румъния от началото на годината, у нас са 3 - 2 донорски ситуации на черен дроб и една от жив донор на бъбрек. Само за миналата седмица в Румъния са направени 12 трансплантации. Друг добър пример е Хърватия. А обяснението за това, че нещо не се случва в България е, че на никой не му пука“, каза Георги Ѝпеев.

По думите му, липсата на донори и идентификация е големият проблем. Той е категоричен, че болниците нямат интерес да развиват тази дейност, защото са търговски дружества и за тях това са пари. По тази причина има само няколко места и лекари, които работят по-активно – д-р Сибила Маринова във Велико Търново, проф. Платиканов във Варна са добрият пример.

„В държавите, в които трансплантациите се развиват, водещото е животът, животът на хората е най-важен, там искат той да бъде по-добър“, смята шампионът.

„Ние трябва да проумеем, че наистина няма по-важно нещо от човешкия живот. Трябва да проумеем и нещо друго – че не сме толкова богати, че да държим 6000 души на хемодиализа, при положение, че хемодиализата е 4 пъти по-скъпа от една бъбречна трансплантация. Дори икономическата логика говори, че тя трябва да се развива“, подчерта той.

Георги Пеев призна, че мечтата му сега е да се подготви добре и да изкачи Килиманджаро. И в заключение добави:

„Има начин, можем, но трябва да спрем да мрънкаме. И да обърнем поглед към важните неща“.