Голямото количество ваксини у нас отказало служебното правителство от Novavax

Предвижда се Т-клетъчен скрининг след конституирането на научен съвет от широк кръг специалисти

„На 11 август 2021 г. Министерският съвет е решил България да не участва в Споразумението за предварително закупуване за разработване, производство, възможности за приоритетно закупуване и доставка на успешна ваксина срещу COVID-19 за държавите, членки на Европейския съюз, сключено между Европейската комисия и Novavax“. Това каза министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова в отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов отказвало ли е служебното правителство да закупи ваксината, какви са мотивите и чие е решението.

Тя уточни, че при взимането на решението са отчете следните съображения: осигурени количества ваксина срещу COVID-19 през 2021 г., надвишаващи значително населението, желаещо да се ваксинира; осигурени значителни количества от ваксината на Pfizer/BioNtech за 2022 и 2023 г.; възможност за осигуряване на допълнителни количества от ваксината на Мoderna в случай на необходимост чрез промяна на решението за България; изразено предварително съгласие за участие в бъдещ договор на Европейската комисия с компанията производител Valneva; възможност за заявяване на дози от ваксината на Sanofi Pasteur SA и Glaxosmithkline Biologicals SA.

„С оглед доставка на количества от ваксината срещу COVID-19 на Novavax за страната към настоящия момент се проучват възможности за нейното осигуряване за българските граждани“, каза проф. Сербезова. Тя допълни, че е проведен разговор с Швеция и е заявена готовност за двустранно споразумение за доставка и на Novavax.

Във времето за парламентарен контрол здравният министър се спря и на темата за Т-клетъчен тест.  В отговор на въпрос на депутата от „Има такъв народ“ проф. Андрей Чорбанов относно въвеждане на Т-клетъчен тест за определяне на протективен имунитет относно коронавирус, проф. Сербезова заяви, че дългосрочните мерки в Националния противоепидемичен план предвиждат провеждане на проучвания в областта на епидемиологията и профилактиката на COVID-19.

„Ще бъде създаден научен съвет от специалисти в областта на епидемиологията, вирусологията, статистическия/математическия анализ, управление на кризи, комуникация и др. Съветът ще планира обхвата, метода и начина на провеждане на епидемиологични проучвания с цел осигуряване на научната им достоверност, което ще спомогне за предоставяне на научно достоверна информация за пандемията за медицинската и широката общественост. Извършването на детайлно епидемиологично проучване, включително Т-клетъчен скрининг, за реална преценка на ситуацията, ще бъде възможно да се обсъди и планира след конституирането на научен съвет от широк кръг специалисти“, каза тя.

Проф. Чорбанов попита и защо регистърът за нежелани лекарствени реакции към Изпълнителната агенция по лекарствата не е публичен, на което проф. Сербезова отговори, че той съдържа лични данни и публичното предоставяне на информацията не е разрешено в съответствие със законодателството за защита на личните данни.

„Всички получени в ИАЛ съобщения се привеждат в определен общоевропейски формат и се изпращат в определени срокове в Европейската база данни за  нежелани лекарствени реакции Eudra Vigilance“, добави тя като уточни, че данните там се предоставят за обществен достъп в обобщена форма заедно с обяснение как да се тълкуват.

„Онлайн достъп до съобщените подозирани нежелани лекарствени реакции към Европейската агенция по лекарствата е възможен и на български език на следния линк: https://www.adrreports.eu/bg/“, каза още проф. Сербезова.