Григор Димитров: Надявам се да се разберем за нов КТД

„Миналата седмица по инициатива на министър Кондева имаше среща в МЗ по договарянето на заплатите за следващия период, тъй като КТД 2020 – 2022 изтече и не е подписан нов. Министър Кондева създаде добра обстановка, с която сме започнали разговор, както трябва да бъде според нас. Ние считаме, че когато се прави договаряне на заплатите, трябва да се спазват най-малко три неща: първо, да се види какви заплати има в отрасъла; второто – да видим какви са предложенията и третото – да видим дали има ресурс да осигурим това, което се предлага“. Това коментира пред Nova News представителят на работодателите в Надзорния съвет на НЗОК проф. Григор Димитров и изрази надежда на база на тези три етапа да бъде отчетено всичко и трите страни – работодатели, синдикати и държава – да се разберат.

Той съобщи, че Здравното ведомство е изпратило на работодателите анализ само за държавните болници, в който се дава много добра картина на възможностите за заплащане в тях. Анализът показва, че около 50% от държавните са достигнали равнището на договорените в КТД 2022 основни заплати, посочи Димитров.

„Анализът показва нещо много интересно – ако вземем брутното възнаграждение 100 единици, около 69% се формира само от основната заплата и 21 на сто е ДМС“, каза още надзорникът.

По думите му едни от най-големите проблеми на здравеопазването са морално-етичните проблеми. „Имаме тотална комерсиализация на здравеопазването. Нарушени са изгражданите в миналото връзки на уважение между лекар и пациент, между лекари, между съсловия. Ножиците в заплатите на медиците са резултат от тези силно нарушени морално-етични връзки“, посочи той във връзка с огромните заплати на мениджърите на някои лечебни заведения, в които заплатите на персонала по КТД не са достигнати. Според него тази регулация трябва да се прави от МЗ.

По отношение на заплатите като цяло пък той се опря на отчета на НЗОК за 2023 г. и коментира: „Три болници в България получават 11 на сто от средствата за болнична помощ. 10 болници – 30 на сто. 20 болници – 42 на сто от ресурса на НЗОК, при 380 договорни партньора. Сами разбирате каква концентрация има. Ако вземем другия показател – по РЗОК, 48% от парите на Здравната каса са в два града – в София и Пловдив. И ако прибавим Плевен, Варна, Бургас, Пазарджик и Русе изведнъж те ще станат някъде около 75%. Т.е. в болниците, които не са в тези градове, много трудно ще бъдат постигнати възнагражденията“.

Според Григор Димитров държавата трябва да преразгледа своето отношение към общинските болници, тъй като тя прави социална политика. „Ако иска в тези райони на страната да има здравна помощ, тя трябва да субсидира със своите фондове това, не може да става за сметка на нашите осигуровки“, смята той.

На финала членът на Надзорния съвет на НЗОК прогнозира, че за следващата година бюджетът на фонда няма да има голямо увеличение. „Бюджетът на Здравната каса се определя от три величини – колко е средният осигурителен доход – върху него 8 на сто; колко е средната пенсия – върху нея 8 на сто, и колко е минималният осигурителен доход – върху него около 6% - това е за децата и студентите.

Като знаем тези три величини, знаейки колко са хората, да кажем колко е бюджета“, обясни той и припомни, че в предходните няколко години са увеличени пенсиите, а ръстът на средния осигурителен доход е бил около 14-15%. „В прогнозата, която излиза за следващите години, за 2025 г. ръстът на средния осигурителен доход ще бъде 6,5% при 15% предната година. Т.е. аз мога да кажа следното нещо: 2024 г. ще бъде най-щедрата година на бюджета на НЗОК. Ние обаче имаме всички подозрения, че тази година тя ще завърши с дефицит. Още не знаем колко ще е, чакаме деветте месеца на годината да приключат. Знаете, че има решение на ВАС да няма лимити в ЛЗ, т.е. харчете колкото можете; контролът на Здравната каса колкото и да е голям, не може до всеки болен да сложи човек. Сега с е-приложенията разчитаме да имаме по-голяма обратна връзка за това, което не е извършено, да сигнализират гражданите“, коментира още Григор Димитров.