Гърция се нуждае от интегрирана система за ранно предупреждение за западнонилска треска

Според учения такава система ще може да се приложи и в други европейски страни, които са във висок риск от появата на тази инфекция

Гърция преживява едно от най-сериозните огнища на вируса на Западен Нил през последните години, като над 200 пациенти развиват инфекции, засягащи централната нервна система, а смъртните случаи са двуцифрен брой, тъй като метеорологичните условия остават благоприятни за предаване.

Европейският център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) очаква да се появят още случаи през следващите седмици, което повдига въпроси дали горещите точки на огнищата могат да бъдат идентифицирани, преди хората да се разболеят, пише eKathimerini.com.

„Само пръскането не е достатъчно. Това е важна контролна мярка, но трябва да бъде придружена от непрекъснато наблюдение на популациите на комарите и местата им за размножаване“, каза пред Атинско-Македонската информационна агенция (AMNA) Петрос Лигоксигакис, професор по имунология в Оксфордския университет. Той е категоричен, че мерките за контрол на комарите трябва да започнат месеци преди откриването на първия случай при хората, като властите идентифицират районите, където комарите могат да се размножават.

Систематичното наблюдение на популациите на комарите, което вече се извършва в Гърция, е особено важно, защото може да помогне да се определи кога и къде рискът се увеличава, каза той. По думите му Гърция трябва да проучи дали вирусът на Западен Нил е станал ендемичен в страната чрез епидемиологични проучвания и чрез тестване на населението за антитела. Според него броят на регистрираните случаи представлява само малка част от действителното разпространение на вируса.

„Около 80% от инфекциите са асимптоматични, докато по-малко от 1% се развиват в тежко заболяване, засягащо централната нервна система. Следователно, хоспитализираните пациенти представляват само „върхът на много голям айсберг“, каза той.

Проф. Лигоксигакис отбеляза, че възрастните хора са особено уязвими поради стареенето на имунната система.

Имунологът бе категоричен, че следващата стъпка трябва да бъде преминаването от просто регистриране на случаи към прогнозиране на огнища.

„Математическите модели биха могли да комбинират данни за температура, валежи, застояла вода, популации на комари, наличието на вируса в комарите, предишни случаи при хора, имунитет на населението и потенциални резервоари на животни, като например птици. Такава интегрирана система за ранно предупреждение би могла да идентифицира областите, които са най-уязвими за появата на огнища, и да позволи на властите да се намесят, преди инфекциите да се разпространят“, каза проф. Лигоксигакис.

Той посочи още, че Гърция разполага с научния опит и ресурси за разработване на такава система и добави, че тя може да придобие и по-широко значение за цяла Европа, тъй като подобни рискове засягат Италия, Южна Франция и Испания.