Д-р Айдана Кулмаханова: Ще остана в България, защото тук се чувствам на мястото си

Имам късмета да се уча от толкова опитни лекари в УМБАЛ "Лозенец", казва тя

Д-р Айдана Кулмаханова е родена в Казахстан. На 11-годишна възраст, заедно със семейството си пристига в България и се установява в Шумен. До 10 клас учи в Природо-математическата гимназия в града и след това заминава за Англия, където продължава образованието си в колеж в Кеймбридж. През 2022 г. завършва медицина в МУ – София с отличен успех. От началото на тази година е специализант в Отделението по гастронетерология на УМБАЛ „Лозенец“.

Д-р Кулмаханова, как решихте да станете лекар, какво Ви мотивира да изберете гастроентерологията?

Исках да бъда лекар от ранна възраст. За мен голям пример са били майка ми, която е кардиолог, и дядо ми, който е доцент по педиатрия. Те са възпитали в мен любов към природните науки, винаги са подкрепяли моите начинания, осигурявали са ми достъп до актуална информация.

Винаги съм се старала да помагам на околните. Вярвам, че всички сме тук, за да се развиваме индивидуално и да защитаваме и помагаме на тези, които се нуждаят от това в момента. Знаех, че удоволствието да общувам с хора, както и да опознавам науката, правят медицината подходящ избор за мен. Приемам четенето не като натоварване, а като начин за почивка. Времето, прекарано с книгите, лети неусетно.

Избрах гастроентерологията поради няколко причини. Първо, разнообразието от патология в нашата специалност е огромно. Това кара човека да мисли и да бъде в постоянен когнитивен тонус, което за мен е голям плюс. Аз обичам да разсъждавам и да научавам нови неща. Второ, наличието на манипулации като ендоскопски процедури, ехографски прегледи и т.н. задейства финната моторика и вниманието. Едно от любимите ми хобита през годините е било рисуването и ми се струва, че това е спомогна за по-доброто ми справяне с подобни процедури.

Била сте малка, когато сте пристигнала в България със семейството си. Кои са първите Ви спомени от това време?

В началото като всяко дете трудно се справях в нова среда. Трябваше да науча нов език, да се адаптирам, но имах късмет, че попаднах на добри хора в училище. Сега с топлина в сърцето си спомням прекрасните преподаватели, които ме подкрепяха през всички тези години и чудесните  съученици, с част от които и до ден днешен сме близки приятели.

Отскоро сте част от екипа на УМБАЛ Лозенец. Разкажете за първите си стъпки като специализант.

Започнах първо като доброволка в началото на годината, а официално съм назначена като ординатор в отделението от месец април. Когато се присъединих към екипа на д-р Темелков, се запалих от енергията в нашето отделение. При нас колективът е много задружен и всеотдаен и още в първите си дни тук разбрах, че искам да стана част от него. Изключително доволна съм.

Обучението, което ни осигуряват специалистите е на най-високо ниво и ние, специализантите сме им благодарни за това. Болница „Лозенец“ предоставя отлични материално-битови условия на пациентите. Тук те получават качествено медицинско обслужване и могат да разчитат на висококвалифицираните ни специалисти и модерното оборудване и апаратура. Грижата за пациента е от първостепенно значение за всички от нашия екип. Отивам с желание на работа, за мен е удоволствие да работя на това място с тези хора. Наясно съм, че имам късмета да се уча от толкова опитни лекари. Осъзнавам възможностите, които ми се предоставят и давам всичко от себе си, за да отговоря на тези високи стандарти и на очакванията към мен.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Имам много хобита, всяко от които е ценно за мен. Както вече споменах, от малка обичам да рисувам и тези часове за мен са безценни заради пренасянето ми в друг свят, който изобразявам на хартия. Рисуването разтоварва съзнанието ми. Същото е и с другото ми хоби – фитнеса. Още в средата на тренировка започвам да усещам как всичко негативно напуска тялото ми, а в края вече съм пълна със сили, енергия и заредена положително.

Коя своя мечта бихте искала да видите сбъдната скоро в професионален план?

Поставила съм си доста цели занапред, но първата, която искам да постигна е да стана надежден и силен специалист по гастроентерология.

В личен план кои човешки качества цените най-много?

Ценя особено много добронамереността и чувството за отговорност у хората. В нашата професия това е от голямо значение за по-добра комуникация между лекар и пациент, а също и за по-нататъшното лечение на изписания у дома.

Искате ли да останете в България?

Със сигурност ще остана в България, защото тук се чувствам на мястото си. Израснах тук и през времето, докато се обучавах в чужбина, знаех, че ще се завърна. Моята цел е да помагам на хората тук, в България, където съм щастлива и удовлетворена.