Д-р Александра Стойчева е специалист по акушерство, гинекология и репродуктивна медицина в София с над 10 години медицински опит. Завършва медицина в Медицински факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 2013 г. Специализирала е в Университетска болница „Лозенец“ и Клиниката по обща и онкологична гинекология към ВМА-София.
През целия си професионален път участва в редица научни форуми, семинари и конгреси. Преминава успешно различни курсове по ехография, колпоскопия, лечение на ендометриоза, лечение на преканцерози и онкологични заболявания в гинекологията, хистероскопия, както и различни обучения по репродуктивна медицина.
Била е част от екипа на УБ “Лозенец”, ВМА-София, ДКЦ 5 София – Студентска поликлиника и МЦ Сигмамед. Също е работила в продължение на две години към Тъканна банка „Биорегенерация“.
Член е Български лекарски съюз, Българското дружество по акушерство и гинекология и Европейското дружество по репродуктивна медицина ESHRE.
В момента е част от екипа на Медицински център НеоВитро.
Д-р Стойчева, как решихте да станете лекар?
В семейството ми няма други лекари и не съм била насочвана към тази професия от никой от близките ми, но още от дете си знаех, че искам да бъда лекар, и то акушер-гинеколог. Ако трябва да съм напълно честна, нямам ярък и ясен спомен какво е провокирало това желание у мен, беше като общо усещане и пълна увереност, че това е моят път.
Кога избрахте акушерството и гинекологията за своя професионална съдба?
Мисля, че винаги съм знаела, че акушерството и гинекологията е моят професионален път, както споменах. Дори мога да кажа, че станах лекар, за да бъда акушер-гинеколог.
Разкажете за първите си стъпки в професията – първите напрегнати мигове в операционната, първото раждане, първото вълнение след благодарност от пациент?
Първите стъпки в професията са едновременно изключително вълнуващи, удовлетворяващи, но и стресиращи. Дали си спомням първото раждане? О, да! Спомням си в детайли за първото раждане, което водих – бях толкова развълнувана и щастлива след това, че говорих по телефона с майка си около час, без да спра да й разказвам. А родилката е моя пациентка и до ден днешен. Аналогично беше и при първата хистеректомия, която направих, с тази разлика, че сънувах хода на операцията около седмица преди това. И ще споделя, че ако с натрупването на опит вълнението при извършването на определени интервенции и процедури намалява, то благодарността в очите на пациента все още ме докосва по абсолютно същия начин.
Кои са Вашите учители в специалността?
Най-важната фигура в първите стъпки на един начинаещ лекар е неговият учител, който трябва хем да му даде увереност да действа самостоятелно, хем да го напътства и навигира, когато е необходимо, хем да може да създаде усещане у него, че каквото и да е развитието, учителят може да се справи със ситуацията и да подкрепи своя ученик. На първо място като мой учител бих поставила доц. Никола Василев – той ме научи на едновременно академичен и практичен подход към специалността и благодарение на него имам стабилни основи на знанията си по акушерство и гинекология. Д-р Красимир Станев беше моят учител в сферата на акушерството. Проф. Стефан Ковачев пък ме е научил на всичко, което умея в оперативната гинекология. Моят учител в областта на репродуктивната медицина е д-р Ралица Сенкова, която с изключително търпение и много внимание ме въведе в тази прекрасна субспециалност, за което съм й много благодарна.
След първите няколко години работа удовлетворена ли сте от своя избор?
Категорично, да. Имало е трудни моменти, но абсолютно никога не съм съжалявала за избори си. Дори бих казала, че с течение на времето ставам все по-уверена в избора си и усещам, че вървя по най-подходящия път за мен.
Към какви области на репродуктивната медицина проявявате особен интерес?
Особеният ми интерес и тясна насоченост проявявам към ендокринния стерилитет при жената и репродуктивната ендокринология като цяло.
Как виждате професионалното си развитие в бъдеще?
Тясно професионално бих искала да продължа да надграждам експертизата си, като се надявам да имам възможност да посетя още много и различни курсове и практикуми в чужбина. Ще се радвам, разбира се, придобитите знания и умения да приложа в България в помощ на пациентите ми тук, чието здраве и благоденствие е в основата на моята работа и тази на колегите ми от центъра.
Кои са любимите Ви занимания за свободното време?
Откакто станах майка любимото ми занимание е да прекарвам време със семейството ми. Знаете – времето никога не достига и винаги се стараем да отделяме всяка свободна минута на близките си и любими хора. Ако говорим за хобита и интереси, които също ми помагат да разпускам и отпочивам активно, то това са да плувам и да пътувам.
Коя Ваша мечта искате да видите сбъдната още в най-близко бъдеще?
Мечтата, за която ще споделя е в професионален план и тя е да достигнем такова ниво на превенция на здравето, че основните прегледи, които да извършваме да са профилактичните такива.
Коментари по темата
който знае, но не умее - става терапевт. който умее, но не знае - става хирург. който не е и двете - става АГ, за да гледа всеки ден, на какво прилича.