Д-р Анна Кръстева: Младите военни лекари сме призвани да създаваме стандарти и здрава основа, за тези които идват след нас

Лейтенант д-р Анна Кръстева завършва едновременно ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“ и Медицински университет – Варна. Тя е част от първия в историята на България випуск „Военен лекар”. От ранните си тийнейджърски години знае, че ще бъде лекар, а по-късно съдбата я среща с тази специалност.

В момента е част от военномедицинското осигуряване на Военноморските сили и е назначена в Щаба на свързочен полк на ВМС.

Д-р Кръстева, как взехте решение да станете военен лекар?

Честно казано, беше доста бързо решение, не се двоумих много. Разбрах за специалността, малко преди да кандидатствам. След кратка комуникация с ВВМУ "Никола Й. Вапцаров" и успешно положени изпити, необходими за военната част, взех решение почти мигновено. Много бързо осъзнах, че това е пътят, по който искам да поема.

С какви трудности се сблъскахте по време на следването?

Не бих го нарекла точно трудности, а по-скоро уроци и поуки. За да бъдеш добър лекар, трябва да бъдеш дисциплиниран, критичен към себе си, отговорен и най-вече много търпелив. И именно точно тези качества придобих и доразвих в себе си през тези няколко години в „Морско”, а и по време на стажовете във ВМА.

Какво Ви донесе най-голямо удовлетворение по време на обучението? Кои са най-добрите Ви учители, които допринесоха най-много за формирането Ви като личност и като професионалист?

Горда съм с целия ни курс, с всички мои колеги. През лятото на 2017 г. влязохме тийнейджъри, все още деца. Нямахме представа какво ни очаква, но бяхме готови да жертваме каквото е необходимо, за да бъдем хората, които сме днес, да бъдем част от нещо голямо и значимо. Изключително съм горда, че успяхме.

А за да го постигнем, до нас бяха командирите ни от ВВМУ, голяма част от преподавателите ни в МУ-Варна, които въпреки COVID-пандемията и онлайн обучението, направиха всичко възможно, за да предадат знанията си на нас. Не на последно място съм признателна медиците от ВМА в София, които ни дадоха толкова много и ни научиха на клинично мислене и на работа с пациенти.

Разкажете за първите стъпки в гарнизона, в който бяхте разпределена.

Бях посрещната изключително топло и сърцато от целия колектив. Не е тайна, че във военните формирования се нуждаят от лекари, за да може армията да изпълнява голяма част от задълженията си. Още през първата ми седмица трябваше да започна с годишните профилактични прегледи и да се запозная с целия личен състав. Благодарна съм изключително много на колегите от медицинска служба, които са моя опора.
Какви са професионалните Ви цели и амбиции за близките години? В каква насока искате да се развивате като военен лекар?

Най-напред искам да завърша военномедицинската си специалност, след което идва ред на клиничната тя със сигурност ще бъде хирургична.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Като студентка от първи випуск, който се обучава в тази тежка специалност, свободното време ми време беше малко, то остана на заден план. Така беше и по време на следването, така е и сега. Но когато успея да си открадна малко, обичам да го прекарвам с най-близките ми хора – роднини и приятели.

Кои етични принципи се стараете да спазвате винаги при общуването с пациенти и колеги?

Като лекар винаги се старая да проявявам разбиране и доза емпатия към проблемите и терзанията на пациентите си. Прилагам индивидуален подход към всеки, тъй като хората са различни.

Какво искате да пожелаете на колегите си от първия випуск военни лекари и на учителите, които Ви поведоха по дългия път към голямата медицина?

На учителите ни от ВВМУ, ВМА и МУ-Варна им пожелавам крепко здраве за тях и всички техни любими хора, да бъдат все толкова отдадени, взискателни и мотивирани да продължават да създават млади кадри.

На целия ми курс искам да пожелая да бъдем достойни за себе си, за семействата си и за професията, която сме избрали. Да създаваме стандарти и здрава основа, за тези които идват след нас.