Лейтенант д-р Анна Кръстева завършва едновременно ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“ и Медицински университет – Варна. Тя е част от първия в историята на България випуск „Военен лекар”. От ранните си тийнейджърски години знае, че ще бъде лекар, а по-късно съдбата я среща с тази специалност.
В момента е част от военномедицинското осигуряване на Военноморските сили и е назначена в Щаба на свързочен полк на ВМС.
Д-р Кръстева, как взехте решение да станете военен лекар?
Честно казано, беше доста бързо решение, не се двоумих много. Разбрах за специалността, малко преди да кандидатствам. След кратка комуникация с ВВМУ "Никола Й. Вапцаров" и успешно положени изпити, необходими за военната част, взех решение почти мигновено. Много бързо осъзнах, че това е пътят, по който искам да поема.
С какви трудности се сблъскахте по време на следването?
Не бих го нарекла точно трудности, а по-скоро уроци и поуки. За да бъдеш добър лекар, трябва да бъдеш дисциплиниран, критичен към себе си, отговорен и най-вече много търпелив. И именно точно тези качества придобих и доразвих в себе си през тези няколко години в „Морско”, а и по време на стажовете във ВМА.
Какво Ви донесе най-голямо удовлетворение по време на обучението? Кои са най-добрите Ви учители, които допринесоха най-много за формирането Ви като личност и като професионалист?
Горда съм с целия ни курс, с всички мои колеги. През лятото на 2017 г. влязохме тийнейджъри, все още деца. Нямахме представа какво ни очаква, но бяхме готови да жертваме каквото е необходимо, за да бъдем хората, които сме днес, да бъдем част от нещо голямо и значимо. Изключително съм горда, че успяхме.
А за да го постигнем, до нас бяха командирите ни от ВВМУ, голяма част от преподавателите ни в МУ-Варна, които въпреки COVID-пандемията и онлайн обучението, направиха всичко възможно, за да предадат знанията си на нас. Не на последно място съм признателна медиците от ВМА в София, които ни дадоха толкова много и ни научиха на клинично мислене и на работа с пациенти.
Разкажете за първите стъпки в гарнизона, в който бяхте разпределена.
Бях посрещната изключително топло и сърцато от целия колектив. Не е тайна, че във военните формирования се нуждаят от лекари, за да може армията да изпълнява голяма част от задълженията си. Още през първата ми седмица трябваше да започна с годишните профилактични прегледи и да се запозная с целия личен състав. Благодарна съм изключително много на колегите от медицинска служба, които са моя опора.
Какви са професионалните Ви цели и амбиции за близките години? В каква насока искате да се развивате като военен лекар?
Най-напред искам да завърша военномедицинската си специалност, след което идва ред на клиничната тя със сигурност ще бъде хирургична.
В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?
Като студентка от първи випуск, който се обучава в тази тежка специалност, свободното време ми време беше малко, то остана на заден план. Така беше и по време на следването, така е и сега. Но когато успея да си открадна малко, обичам да го прекарвам с най-близките ми хора – роднини и приятели.
Кои етични принципи се стараете да спазвате винаги при общуването с пациенти и колеги?
Като лекар винаги се старая да проявявам разбиране и доза емпатия към проблемите и терзанията на пациентите си. Прилагам индивидуален подход към всеки, тъй като хората са различни.
Какво искате да пожелаете на колегите си от първия випуск военни лекари и на учителите, които Ви поведоха по дългия път към голямата медицина?
На учителите ни от ВВМУ, ВМА и МУ-Варна им пожелавам крепко здраве за тях и всички техни любими хора, да бъдат все толкова отдадени, взискателни и мотивирани да продължават да създават млади кадри.
На целия ми курс искам да пожелая да бъдем достойни за себе си, за семействата си и за професията, която сме избрали. Да създаваме стандарти и здрава основа, за тези които идват след нас.
Коментари по темата
Николай Слатински* :Кървавото послание на Путин до Запада Започвам да уповавам само на Онзи, който е на небето Поредният чудовищен терористичен акт на рашистите е и част от психологическата (психическата) кампания срещу Запада да натисне Зеленски за спиране на Войната по формулата Мир срещу Територии (която ще бъде лансирана като Мир срещу Сигурност). Логиката на Путин е перверзна, но той е изрод и не може да има друга логика. Предстои самит на НАТО и Путин му изпраща кърваво послание. Както съм убеден и пиша за това - САЩ, Европа и Китай натискат здраво и координирано за спиране на Войната до края на годината. Путин е зле, войната му носи само загуби и той по все същата перверзна логика вдига залозите. Руската икономика е прегрята, възможностите за увеличаване на военното производство на заводите са изчерпани, бюджетът се дъни, Китай спрямо Русия господства в икономиката ѝ, а това е стъпка преди господството и в нейната политика. Русия може пропагандно да поддържа и ресурсно да издържа Войната със сегашните темпове само до края на 2024 г. Не е ясно как Путин ще се справя икономически и финансово през 2025 г. Трудно се набират хора за Войната, вдигнаха заплащанията за онези, които се наемат да воюват до космическите 1 800 000 - 2 000 000 рубли! И пак няма не само достатъчно, но и необходимо количество желаещи. Масово нараства недоволството на бизнеса, напоследък това недоволство дори се артикулира на глас. Все по-открито. Много скоро ще вдигнат отново лихвения процент - до 18%, 18.5%, 19%. Западът също притиска силно Зеленски. На Запада започва да му се свиди финансовата и материална подкрепа за Украйна. Западът досега правеше това без особен ущърб за жизнения си стандарт, а отсега трябва лекичко да започне да го понижава - нещо, което западното обществено мнение не желае да чува, то си иска живот както преди Войната. Някога Хитлер твърдеше същото - между Чехословакия и следобедния чай те ще изберат следобедния чай... Не съм убеден, че разглезеното от 35 години мирни дивиденти западно общество този път ще пожелае да пазарува не препълнени до претоварване и като с алпийски хълмове колички, а просто колички пълни до "равно". Кой западен политик ще дръзне да каже - в името на победата над Бункерния трябва да намалим потреблението с 4% и да свием жизнения си стандарт с 2%? А има и европейски първенства, уимбълдъни, олимпиади, висши лиги - все неща, от които не можем да се лишим заради някакви си украински териториални капризи - някъде там, отвъд Европа... И най-важното - на хоризонта се задава абсолютно непредвидимият и опасен Тръмп - един злостен популист, демагог, мошеник и политикопат... При който всичко е възможно в страната на неограничените възможности. Започвам да уповавам само на Онзи, който е на небето. Вярвам - Той не може да прости това - ДА УБИЕШ НЕВИННИ ОНКОБОЛНИ ДЕЦА. Наказанието Му ще бъде жестоко - такова, каквото само Той може да наложи. И Путин ще вие от мъка и болка, от страх и ужас Жалко само, че това няма да върне десетките хиляди невинни украински жертви. Няма да подобри разбитото здраве и разнебитените нерви на моите украински братя и сестри, с които ме свърза близо 50-годишно вярно и истинско приятелство.
Липсата на законност ражда чудовища. И смърт. Помните ли в началото на 2023 г. се разбра за побой над украинка, която бе изхвърлена гола и боса от дома на Гигов. Съседи заявиха тогава, че украинката е била "гола, боса, обезобразена до неузнаваемост. Изхвърлена в насипно състояние на площадката пред асансьора. Нямаше сили да говори, не й се разбираше нищо". МВР обаче не знаеше къде е жената след побоя. Колегите от OFFNews разкриха, че поне пет жени са пребити тежко от същия човек - Орлин Гигов, бивш шофьор в МВР-болница. Една от жертвите разказала, че извергът й говорел: "Спокойно, знам как да бия, така че да не личи. Ще те вкарам в гипсово корито и ще те лежа. С този нож ще те разфасовам", докато ги пребива. Всичко това се знае от институциите от много години. А от миналата година и от широката общественост. И какво мислите, че е станало? Въпреки множеството арести, обвинения, жертви и нападения - Гигов не е осъден ефективно по нито едно дело. По едно от производство за домашно насилие мъжът получава условна присъда. И неизбежното се случва - от побой се стига до убийство. Както написах само преди два дена, правоохранителните органи чакат Случай 1 да ескалира в Случай 2, иначе не им се занимава. Ще повторя - ако Конвенцията за защита от домашното насилие беше приета през 2017 г., този изверг щеше да е в затвора още при първия казус с домашно насилие. А сега всички полицаи, прокурори, съдии и всички други администратори, които не са наказали "своя човек", щяха да са уволнени и подсъдни за престъпно бездействие. Защото са съучастници в убийство. Още една жертва си отиде. Още един загубен живот. Само защото страхливите политици клекнаха пред истеричните сектанти.
По-скоро, този е урод, имитиращ мутренския банкянски псевдо-премиер и разчитащ на негласната подкрепа на контролираните от него и свинята пеевски "служби", пълни с комунистически комплексарчета
Напълно вярно, споделям!
Посланието е ясно - който млад човек реши да се хване на хорото "военен доктор" - ще чака за специализация по желаната от него / нея клинична специалност едва след като навърши 30-годишна възраст, защото преди това Големия шеф с голямата фуражка най-вероятно казва нещо в този дух: "Първо военномедицинска специалност и после ако ние решим и благоволим, пак ние големите Фуражки ще решим какво ще специализираш младежо, ние решаваме какво е най-добре за теб, ти тук си никой, безгласна буква, ще изпълняваш заповеди и ще се усмихваш докато казваш колкоз е хубаво тук, да знаиш, Казах ... а и да знаиш, че тук стоиш на раменете на Титани и цял живот трябва да си благодарен за тъз работа и да коленичиш пред нас големите фуражки". Тъжна реалност, но всеки млад човек има глава на раменете и да мисли кат реши да слага фуражка и лекарска мантия едновременно.
Стоят на раменете на титани, кат се погледнат - пак са насрани.
Влизаш във войската и всичко е наред - парадни дрехи, кубинки ще ти дадат, хранят те, квартира, а може и деца да ти направят! П.В.П.
За да хване хирургична специализация, първо трябва да хване на Мутафчийски ....