Д-р Бойко Пенков: Продължаваме усилията да осигурим домашна кислородотерапия

55% от пациентите с ХОББ у нас не са диагностицирани, а консенсусът за заболяването не е актуализиран вече 7 години, алармират специалисти

Приблизително 5% от пациентите с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) се нуждаят постоянно от терапия с кислород в домашни условия, но то не им се осигурява от Здравната каса. Наясно сме с проблема, усилията той да бъде решен продължават. Това заяви зам.-министър Бойко Пенков днес при откриването на конференцията „Хроничната обструктивна белодробна болест – нови методи на  лечение“.

Темата за осигуряването на кислородните концентратори за пациенти, нуждаещи се от такова лечение продължава да бъде актуален и въпреки, че забавянето у нас е с години, не трябва да спираме да търсим пътища за решаването му, каза проф. Коста Костов, консултант по белодробни болести в УМБАЛ „Св.Анна“ – София.  

По неговите думи твърде притеснителен е фактът, че като цяло ХОББ е подценен здравен и социален проблем, въпреки, че според статистиката у нас има близо 500 000 болни. „Само по-малко от 25% от тях са с поставена диагноза, 55% са без диагноза, а 23% са с погрешна диагноза. Поне половината болни от диагностицираните не се лекуват правилно, а болестта не се търси при младите хора, защото

погрешно се приема, че ХОББ е характерна само на възрастните“,

подчерта проф. Костов.

Той акцентира върху факта, че световната наука вече обръща много сериозно внимание на 

състоянието пре-ХОББ“ –

едно понятие, което се формира в научните среди и което има за цел да насочи вниманието към една особена група хора. При тях не се наблюдава обструкция (запушване) на дихателните пътища, белодробната функция е все още съхранена, макар и на долната граница на нормата, но поради наличието на един или няколко рискови фактора тя спада бързо и вероятността от развитие на ХОББ в следващите 5 години е много голям.

Генетично предразположение, чести инфекции, нисък социален статус, застаряване на населението,замърсена околна среда - основно въздух, наситен с фини прахови частици и тютюнопушене – това са главните рискови фактори, обясни пулмологът.

Тютюнът е третата по честота субстанция, към която се развива пристрастеност,

след хероина и кокаина, подчерта проф. Костов и обърна внимание на факта, че с 2437 изпушени цигари средно годишно на глава от населението България се нарежда на 4-то място в Европа.

По неговите думи все още е ниска обществената осведоменост и по отношение на опасностите, които крие запрашаването на въздуха – хората недооценяват вредата от задимеността в затворени помещения поради използване на биогорива, както и пасивното пушене от хората, които само вдишват дима на цигарите в закрити пространства.

Да бъде актуализиран колкото е възможно по-скоро консенсусът на специалистите по белодробни болести за ХОББ, тъй като сега той е във вида, в който е бил приет през 2012 г., а това е твърде дълъг период от време, призова още проф. Коста Костов.